Трябва да се отбележи също, че в тази битка е въведена нова тактика, на която трудно може да се противодейства. След като американските самолетоносачи от 7-и флот на Кинкейд оцеляват от неочакваната мощна атака на основните сили на Курита, преди той да направи обратен завой и да се оттегли през протока Сан Бернардино, след това те стават обект на първата организирана атака на пилоти камикадзе. Тя е предприета от летци доброволци, включени в специален въздушен корпус, посветил се на самопожертвователни, самоубийствени задачи, при които те разбиват самолетите си във вражеските кораби и ги подпалват с експлодиращите си резервоари с гориво и с намиращите се на борда им бомби. Но при първия опит е потопен само един самолетоносач, а няколко други са повредени.
Най-важно значение в битката има потапянето на 4-те самолетоносача на Озава. Останали без каквито и да било самолетоносачи, 6-те японски линейни кораба са безпомощни и не могат да дадат положителен принос във войната. Така японският военноморски флот става безполезен. Въпреки че бързото отправяне на корабите на Хелси на север излага на сериозна опасност останалите американски сили, крайният резултат оправдава това действие. Освен това битката показва неефикасността на линейните кораби, както и това, колко погрешно е да се разчита на тези чудовища, чието време е отминало. Един-ствената им важна роля във Втората световна война е за бомбардировки на крайбрежието — роля, за която, колкото и да е странно, в миналото са били считани за неподходящи и прекалено уязвими.
Решението на японците да се сражават за Лейте и да го превърнат в сърцевина на защитата си във Филипините е взето твърде късно, което забавя из-пращането на подкрепления от Лусон — почти 3 дивизии, които пристигат, след като американските войски разширяват установените от тях плацдарми.
Атакувайки първоначално от местата, в които са извършили десантите, те завземат намиращите се наблизо летища Дулаг и Таклобан на източното край-брежие. След това разширяват настъплението по фланговете и на 2 ноември достигат залива Каригара на северния и Абуйог на източния бряг. С тези настъпателни действия те не само превземат и петте японски летища и хвърлят в паника единствената вече пристигнала на острова японска дивизия, но иосуетяват намеренията на командващия 35-а армия генерал Судзуки да съсре-доточи изпратените като подкрепления дивизии в равнината Каригара.
Крюгер възнамерява като следваща стъпка да предприеме настъпление по фланговете, заобикаляйки двата края на планинския хребет на острова, за да превземе главната японска база в Ормок на западния бряг. Излелият се пороен дъжд обаче пречи на работата по подготвянето на превзетите летища, от които да бъде оказана въздушна подкрепа на обходните маневри на войските и в паузата до 9 ноември на брега при Ормок слизат още 2 японски дивизии. Те са последвани от други подкрепления въпреки сериозните загуби на транспортни и ескортиращи кораби и в началото на декември японските сили на остров Лейте от 15 000 се увеличават на 60 000 души. През това време войските на Крюгер стават над 180 000 души. За да ускори настъплението, той сваля на западния бряг южно от Ормок една нова дивизия и така разделя японската отбрана, а три дни по-късно, на 10 декември, тя превзема това важно пристанище, без да срещне голяма съпротива. След това измъчваните от глад японци бързо капитулират и до Коледа е прекратена всякаква организирана съпротива. При тези влошени условия и с намалени сили генерал Ямашита връща към първоначалния си план да съсредоточи усилията си за оказване на съпротива на главния остров Лусон.
През тези критични седмици 3 групи бързоходни самолетоносачи от 3-ти флот на Хелси остават близо до Филипините, за да оказват подкрепа на войските на Макартър, въпреки че понасят загуби от увеличаващите се атаки на камикадзе, които причиняват многобройни повреди, и се налага 2 от самолетоносачите да бъдат изтеглени за скъпо струващи ремонти, въпреки че до последната седмица на ноември продължават да участват в битката.