Атаката срещу Иводзима е поверена от Нимиц на адмирал Реймънд Спруънс, който поема командването на 3-ти флот от Хелси в последната седмица на януари 1945 г. Временно той е преименуван 5-и флот. За сухопътната част от операцията са му дадени 3 дивизии морски пехотинци. Предварителната бомбардировка от въздуха и от корабите е най-продължителната до този момент във войната в Тихия океан. От 8 декември нататък атаките са през деня, а от 3 януари се предприемат денонощно, като през последните три дни островът е подложен на интензивен артилерийски обстрел и от корабите. Всичко това има обаче малък ефект върху окопаните дълбоко в земята японски отбранителни съоръжения. Когато на 19 февруари морските пехотинци дебаркират на брега, те са приковани към него от огъня на противника и от слезлите на сушата в първия ден 30 000 души загиват 2500.
В следващите дни морските пехотинци бавно си пробиват път с бой, почти метър по метър, при непрекъсната силна поддръжка от огъня на самолетите и корабите, която се засилва още повече след пристигането на групите бързо-ходни самолетоносачи на Мичър, изпратени там да помогнат след голямото въздушно нападение срещу Токио. Островът е превзет едва на 26 март след повече от пет седмици ожесточени сражения, през което време загубите на морската пехота в сраженията достигат 26 000 души или 30 % от всички участ-вали в десанта сили. Японците се бият така самоотвержено, че 21 000 от тях загиват, а в плен са взети едва 200 души. Прочистването на отделни огнища на съпротива продължава повече от два месеца, като общият брой на убититеяпонски войници надхвърля 25 000 и само 1000 са взети в плен. До края на март са подготвени три летища за американските самолети и до края на войната там са извършени 2400 кацания на бомбардировачи В-29.
Кампанията в Бирма — от Импхал до завладяването отново на Рангун през май 1945 г.
Въпреки че отблъскването на офанзивата при Импхал през пролетта на 1944 г. е сериозен неуспех за японците, то не е достатъчно съкрушително, за да сложи край на присъствието им в Бирма. Това зависи от възможността да бъде последвано от ефикасно контранастъпление и за целта британската снаб-дителна система трябва да бъде още по-развита.
Задачата, която лорд Маунтбатън получава от Обединения съвет на началник-щабовете на 3 юни, е да разшири въздушната връзка с Китай и да разачисти пътя по суша към Китай с поверените му сили. Въпреки че не е изрично споменато, завладяването отново на Бирма е очаквано. Има два основни плана: „Капитал“ — настъпление по суша за превземането на Северна и Централна Бирма, и „Дракула“ — амбициозна задача за завладяване на южната част на страната. Очаква се ефектът от втората задача да е по-голям, обаче тя зависи от доставките отвън. При съществуващите обстоятелства генерал Слим и американците предпочитат плана по суша. Така че, макар да е наредено да се извърши подготовка за изпълнението и на двата плана, ударението е поставено върху „Капитал“.
Въпреки голямото подобрение на комуникациите с Индия и превръщането и в основна база става очевидно, че трябва да бъде направено много повече, за да бъде нахлуването в Бирма бързо и ефикасно. Главният проблем е поскоро логистичен, отколкото тактически. Независимо от подобрението на комуникациите по суша и на водния транспорт във вътрешността 14-а армия на генерал Слим продължава да зависи от доставките от въздуха, а те от своя страна — от помощта на американските транспортни самолети.
Така втората половина на 1944 г. е посветена предимно на решаването на тези проблеми и на реорганизацията на командванията. Сред по-важните промени са тези в системата за доставки по въздуха, която минава под обединено командване, наречено сили за транспортиране на бойни товари, подобрената координация между отделните разузнавателни служби и разформироването на т.нар. специални части. Реорганизацията е улеснена с отзоваването на генерал Стилуел от Китай през октомври по настояване на Чан Кайши и на китайските въоръжени сили и назначаването на генерал Видимейър на негово място. През ноември генерал сър Оливър Лийс, който командва 8-а армия в Италия, е изпратен за командващ съюзническите сухопътни войски в Югоизточна Азия на подчинение на Маунтбатън.