В средата на октомври, когато спират мусонните дъждове и земята изсъхва генерал Слим започва настъпление на централния фронт — т.нар. опе-рация „Капитал“. Напред в южния край на долината Кабо е изпратен 33-ти корпус на генерал Стопфърд, за да завземе Калемьо и Калеуа (на 210 км южно от Импхал), който в средата на декември установява предмостие на река Чиндуин близо до Калеуа. След това, подсилен с 4-ти корпус (сега командван от генерал Месърви), разширява настъплението на югоизток към Моунюа и Мандалай (на 260 км от Калеуа).
От другата страна японското Върховно командване, изправено пред при-ближаващата се по-голяма опасност от американското настъпление по море към Филипините, не може да отдели подкрепления за бирманската армия на генерал Кимура, макар да му нарежда, да се държи, за да попречи на съюзни ците да отворят Бирманския път за Китай или да се придвижат към Малая. Възможностите на японците да изпълнят тези задачи са слаби, тъй като силите им са значително намалели от тяхната разпростряла се на голям периметър офанзива срещу Импхал. На централния фронт 4 ненапълно окомплектувани дивизии на 15-а японска армия, възлизащи общо само на 21 000 души, са изправени срещу 8–9 силни дивизии и подкрепление може да дойде единствено от дивизията в Южна Бирма, а това би означавало да се оголи отбраната на Рангун. Въпреки че някои от частите на генерал Слим са задържани на заден план заради подготвяната операция „Дракула“, той все пак може да разчита че ще има повече дивизии от противника — всичките с по-голяма численост, с много по-силна танкова подкрепа и безспорно превъзходство във въздуха. Като отчитат тези неблагоприятни фактори, японците си дават сметка, че може би трябва да се оттеглят от Бирма, но все още се надяват да задържат позициите, защитаващи петролните полета при Мандалай и Енанджаун (на 230 км на юг по течението на река Иравади).
Докато се развива британската офанзива на централния фронт, операциите в другите два района — Аракан и Северна Бирма, са доведени до успешен завършек.
Целта 15-и корпус на генерал Кристисън е веднага след спирането на мусонните дъждове да освободи Аракан, да превземе остров Акяб заради военовъздушните му бази, а след това да освободи войски за главната офан-зива. За тази задача Кристисън има 3 силни дивизии срещу 2 слаби дивизии на т.нар 28-а армия на генерал Сакураи. Настъплението на британците започва на 11 декември. На 23 декември те превземат бързо Донбайк в края на полуострова, а седмица по-късно — Ратедаун на източния бряг на река Маю.
През това време третата дивизия на Кристисън прочиства намиращата се във вътрешностга долина Каладан. Липсата на съпротива се дължи на това, че японците са започнали да се изтеглят от Аракан, което става причина за уско-ряване на плановете за завземане на Акяб. Когато на 4 януари влизат в него, британците установяват, че градът е изоставен.
Нуждата от още военновъздушни бази кара Кристисън да планира превзе-мането на остров Рамри, който се намира на 120 км по на юг. Това е постиг-нато лесно на 21 януари, тъй като главната грижа на японците вече е да задър-жат проходите през планините към долното течение на река Иравади и да попречат на британците да проникнат в Централна Бирма. Всъщност заслуга имат най-вече малките японски части, които успяват да задържат проходите и подстъпите към тях до края на април и така дават възможност на оредялата армия на Сакураи да се измъкне от Аракан. В упоритата им съпротива те са подпомогнати от обстоятелството, че корпусът на Кристисън е ангажиран повече с подготовката на операция „Дракула“, заради която е оттеглена голяма част от неговите сили.
В самия Китай през 1944 г. кампанията започва зле за силите на Чан Кайши, което води до преразглеждане на решенията на конференцията „Трайдънт“ да се даде приоритет на доставките по въздуха. Сега ударението се поставя повече върху укрепването на китайските армии, отколкото на американските стратегически военновъздушни сили в Китай. Дори в западната провинция Юнан една-единствена японска дивизия спира настъплението на 12 китайски дивизии, въпреки че съотношението на силите е 7 : 1 в полза на китайците. На северния фронт в Бирма през пролетта силите на Стилуел, които се състоят главно от китайци, имат съвсем слаб успех срещу трите слаби дивизии на 33-та армия, командвана от генерал Хонда, в усилията си да настъпят през Мичина срещу северния фланг на Бирманския път за Китай. През есента настъпва обаче подобрение, след като изтощените чиндити са заменени от 36-а индийско-британска дивизия, и то след като повечето китайски дивизии са изтеглени, за да посрещнат японската офанзива в Китай. Положението се подобрява още повече след замяната на Стилуел с Видимейър, а командването на северната военна зона е поверено на друг американски командир — генерал Султан.