Показвайки похвално търпение, Айзенхауер предпочита да приеме второто писмо на Монтгомъри като шега, отколкото като заяждане. В отговора си на 16 декември той пише: „Все още имам девет дни и макар да изглежда почти сигурно, че ще спечелите 5 лири за Коледа, няма да ги получите преди този ден“.
Нито Айзенхауер, нито Монтгомъри, нито дори по-низшите командири предполагат, че е възможно противникът да попречи на плановете за настъпле-нието им. В най-новата оценка за положението, изпратена този ден до войни-ците на неговата 21-ва армейска групировка, Монтгомъри заявява: „В момента противникът води отбранителни боеве по всички фронтове, положението му е такова, че не може да предприеме настъпателни действия“. Командващият американските войски от 12-а армейска групировка генерал Брадли е на същото мнение.
Но същата сутрин на 16 декември врагът започва голямо контранастъпление, което обърква плановете на съюзническите командири. Ударът е нанесен срещу фронта на 1-ва американска армия в Ардените — хълмиста, покрита с гори област, в която войските са намалени значително, за да се струпат максимални сили в по-равните места за нахлуване в Германия. Тъй като смятат Ардените за неподходящо място, откъдето да атакуват, съюзници не гледат на него като на възможен фронт, от който противникът да премине в контраатака. Преди четири години обаче точно там германците решават да за-почнат своя блицкриг, който пробива фронта на съюзниците през 1940 г. и става причина за разгрома на Запада. Много странно е, че съюзническите командири проявяват такова късогледство за варианта Хитлер да се опита да повтори изненадващите си действия в същия сектор.
Новината за атаката стига твърде бавно до по-висшето командване в тила, а то от своя страна не оценява навреме заплахата. Късно следобед новината пристига в щаба на Айзенхауер във Версай, където с Брадли обсъждат следващите стъпки на американската офанзива. Брадли откровено признава, чеспоред него германската контраатака има за цел да осуети неговото настъпле-ние, но показателно е, че до вечерта на следващия ден, 17 декември, двете дивизии, които той държи като резерви на разположение на щаба на Върхов-ното командване, не са вдигнати под тревога и не са изпратени на мястото на действията.
През това време в оределия американски фронт в Ардените, където 4 дивизии (от 8-и корпус на генерал Мидълтън) отговарят за защитата на една отсечка от 130 км от фронтовата линия, е извършен широк пробив от 20 германски дивизии, 7 от които са бронетанкови, с близо 1000 танка и бронирани самоходни оръдия. Връщайки се в щаба на тактическото командване в Люк-сембург, Брадли заварва своя объркан началник-щаб замислен над картата и възкликва: „Къде, по дяволите, този кучи син събра тези сили?“
Положението е по-лошо, отколкото си представя щабът му. Танковите щурмови колони вече са проникнали на 30 км и една от тях е стигнала до Ставло. До този момент командващият 1-ва американска армия Ходжис също не е обърнал достатъчно внимание на германското контранастъпление и отначало настоява да продължи да настъпва със своите части към река Рур77 по на север. Едва на 18 декември сутринта той си дава сметка за сериозността на заплахата, след като установява, че германците са преминали през Ставло и са близо до щаба му в Спа, който бързо е изтеглен в по-безопасен район.
Забавянето на по-висшето командване при оценката на ситуацията се дължи отчасти на това, че информацията стига до него твърде бавно. До голяма степен причина за това е тайното проникване на германски командоси през пробития фронт, които прекъсват много от телефонните кабели, свързващи фронта с вътрешността, което води до още по-голямо объркване. Но то не оправдава късогледството на Върховното командване за възможен германски контраудар в Ардените. Още от октомври съюзническото разузнаване знае, че танковите дивизии са изтеглени от фронтовата линия, за да бъдат преоборудвани за нови действия, и че част от тях са включени в нова 6-а танкова армия на СС. До началото на декември пристигат сведения, че щабът на 5-а танкова армия, след като е изведен от сектора при Рур западно от Кьолн, е прехвърлен на юг към Кобленц. Освен това са забелязани танкови формации, които се придвижват към Ардените, както и новосформирани пехотни дивизии, които се приближават до фронтовата линия в този район. На 12 и 13 декември пристигат сведения, че 2 от прочутите „блиц“ дивизии — „Гросдойчланд“ („Велика Германия“) и 116-а танкова, са пристигнали в този „спокоен“ сектор, а на 14 декември по река Ур, по чийто бряг върви южната половина на американския фронт в Ардените, се придвижват съоръжения за понтонни мостове. Още на 4 декември един пленен в този сектор германски войник разкрива, че там се готви голяма атака. Дадените от него сведения са по-твърдени от много други, взети в плен през следващите дни войници, които също твърдят, че настъплението трябва да започне през седмицата преди Коледа.