Защо на тези зачестили сведения не е било обърнато достатъчно внимание? Началникът на разузнаването на 1-ва армия не е в много добри отношения с шефа на оперативния отдел, нито с началника на разузнаването на армейската групировка и е смятан за паникьор, склонен да преувеличава опасността. Освен това дори той не си прави ясни заключения от събраните факти. Същевременно в непосредствено заплашения 8-и корпус стигат до погрешното заключение, че разместванията на дивизиите пред техния фронт се дължат само на желанието на противника да даде възможност на новосформираните части да се запознаят с условията на предната фронтова линия, след което ще бъдат използвани другаде.
Освен липсата на ясни сведения от разузнаването за мащабите на подготвяното контранастъпление погрешните заключения на съюзническото Върховно командване се дължат и на още четири фактора. Американците са в на-стъпление толкова дълго време, че почти не могат да си представят против-никът да поеме инициативата. Те са толкова обсебени от военния принцип „нападението е най-добрата отбрана“, че стават опасно убедени в неспособ-ността на противника да отвърне с ефикасен контраудар, докато тяхното на-стъпление продължава. Освен това смятат, че дори ако направи опит за кон-траудар, той ще бъде насочен пряко срещу настъплението им към Кьолн и индустриалните центрове на Рур. В подкрепа на тези предположения за про-тивниковите намерения е фактът, че Хитлер е назначил отново за главноко-мандващ германските сили на Запад ветерана фелдмаршал Рундщет, който вече е на 70 години.
Американците грешат във всичките си предположения и особено в последното, тъй като Рундщет няма отношение към контраатаката освен в най-общи линии, въпреки че съюзниците я наричат „офанзивата на Рундщет“. Това никак не му се нрави както тогава, така и по-късно, защото той не само не е съгласен с тази контраофанзива, но и сваля отговорността от себе си, оставяйки подчинените си да я реализират, както намерят за добре, а щабът му действа само като пощенска станция, за да препредава заповедите на Хитлер, Идеята, решението и стратегическият план са изцяло на Хитлер. Това е блестяща концепция, която е можела да постигне блестящ успех, ако той все още е разполагал с достатъчно ресурси, както и с войски, за да й даде дос-татъчни възможности за постигане на целите. Сензационният първоначален успех се дължи отчасти на новата тактика, разработена от младия, 47-годишен генерал Хасо фон Мантойфел, когото Хитлер съвсем неотдавна е повишил от командир на дивизия в командващ армия, но така също и на парализиращия ефект от полуизпълненото хрумване на Хитлер, целящо да открие пътя за победа над милионните съюзнически армии чрез дръзко използване на не-колкостотин души. За изпълнението й той ангажира друго свое откритие — 36-годишния Ото Скорцени, когото година преди това изпраща да организира атака с планери за освобождаване на Мусолини от затвор в планината.
Най-новото хрумване на Хитлер получава кодовото название операция „Грайф“ — германската дума за митичното същество грифон. Названието й е подбрано сполучливо заради максималния ефект, който трябва да предизвика една гигантска акция за заблуда на противника, организирана зад предната линия на съюзниците.
Планирането й на два етапа е модерна версия на стратегията на троянския кон, описана от Омир. В първия етап една рота английски говорещи командоси, облечени в американски бойни куртки върху германските униформи и пътуващи с американски джипове, трябва на малки групи да избързат напред веднага след пробива на фронта, да прекъснат телефонните кабели, да обърнат пътните знаци, за да заблудят резервите на защитниците, да окачат червени ленти, които да указват, че пътищата са минирани, и да предизвикат хаос по всевъзможен начин. През втория етап една цяла танкова бригада в американ-ски униформи трябва да премине през постовете на Мьоз и да ги завземе.
Този втори етап така и не е изпълнен, защото щабът на армейската групировка доставя незначителна част от нужното количество американски танкове и камиони и недостигащите бройки трябва да бъдат попълнени от дегизирани германски машини. Тази твърде прозрачна маскировка изисква прекалено голяма предпазливост, а в северния сектор, където е подготвена бригадата, не е извършен голям пробив, така че настъплението й е отложено и по-късно окончателно изоставено.