Първата фаза постига обаче изумителен успех, който дори надхвърля очак-ванията. В американския тил проникват близо 40 джипа и пристъпват към объркващи противника действия. С изключение на осем, всички се завръщат невредими. Малкото, които попадат в американски ръце, предизвикват ог-ромна вреда, тъй като веднага създават впечатлението, че зад американската фронтова линия има много такива действащи саботажни групи. Една от последиците е огромно задръстване на движението поради издирването им и сто-тици американски войници, които не успяват да се легитимират задоволител-но, са арестувани. Брадли разказва: „…половин милион войници си играеха на котка и мишка всеки път, когато се срещнеха на пътя. Нито рангът, нито документите, нито протестите спестяваха на пътуващия подробните разпити на всяко кръстовище, през което трябваше да премине. Предпазливи войници на три пъти ми нареждаха да доказвам самоличността си. Първия път казах, че столицата на щата Илиной е Спрингфийлд, а разпитващият ме твърдеше, че е Чикаго, втория път трябваше да посоча къде стои защитникът между центъра и линията на съприкосновението в ръгбито, а третия-кой е поредният съпруг на блондинката Бети Грейбъл. На този въпрос се запънах, но часовоят ме пусна доволен, че ме е унизил“.
В още по-трудно положение изпадат британските офицери за свръзка и щабни офицери, посетили фронтовата линия, които не знаят правилните отговори на такива коварни въпроси.
След това на 19 декември при разпит един от заловените заявява, че някои от германските групи имали за задача да убият Айзенхауер и други висши командири. Това обаче е неоснователен слух, който се предавал в тренировъчния лагер сред участниците в акцията, преди да им бъде разяснена конкретната задача. Когато стига обаче до съюзническото командване, той предизвиква паника в службата за сигурност, която разпростира парализираща мрежа от предохранителни мерки чак до Париж и те са в сила цели десет дни.
В дневника си на 23 декември военноморският адютант на Айзенхауер капитан Бъчър е записал следното: „Отидох във Версай и днес се видях с Айк. Той е затворник на нашата полиция за сигурност и е много ядосан, но безпомощен от ограниченията в свободата на придвижване. Около сградата е пълно с различни стражи, някои с картечници, и той трябва да пътува до щаба и обратно, предвождан понякога от джип, пълен с въоръжена охрана“.
За щастие германците също си патят тежко от самоналожените трудности и от прекалените усилия, хвърлени за осъществяване на изключително амби-циозните цели на Хитлер.
Те са резюмирани накратко от Мантойфел: „Планът за офанзивата в Ардените беше изготвен изцяло от щаба на Хитлер и ни беше изпратен като окончателна заповед на фюрера. Беше поставена целта да се постигне решителна победа на Запад с хвърлянето на 2 танкови армии в боя — 6-а, командвана от Дитрих, и 5-а от мен. 6-а трябваше да нанесе удар на северозапад през река Мьоз между Лиеж и Юи и да се насочи към Антверпън. На нея беше поверена главната роля и към нея бяха придадени главните сили. Моята армия трябваше да напредне по един по-обиколен път, да премине Мьоз между Намюр и Динан и напредвайки към Брюксел, да осигурява фланга… Целта на цялатаофанзива беше да бъде отрязан пътят на британската армия към нейните снаб-дителни бази и да бъде принудена да напусне континента“78.
Хитлер смята, че ако успее да предизвика този втори Дюнкерк, британците направо ще отпаднат от войната и той ще може да си поеме дъх, да задържи руснаците и на Източния фронт да настъпи затишие.
Планът е представен на Рундщет и на прекия командващ армейската гру-пировка фелдмаршал Модел в края на октомври. Описвайки реакцията си, Рундщет разказва: „Бях стъписан. Хитлер не се беше консултирал с мен за възможностите му. За мен беше очевидно, че наличните сили са много по-малки за такъв изключително амбициозен план. Модел беше на същото мнение като мен. Всъщност никой военен не би повярвал, че целта да се достигне Антверпън е наистина целесъобразна. Но вече знаех, че е безполезно да протестирам пред Хитлер относно възможностите за каквото и да било. След консултации с Модел и Мантойфел разбрах, че единствената надежда да отклоня Хитлер от тази фантастична цел е да направя алтернативно предложение, което би му харесало и е по-реално. Предложението ми беше за една ограничена офанзива с цел да се откъсне от съюзниците районът около Аахен“.
78
Скоро след като войната свърши, имах възможност да разпитвам известен брой видни германски командири и да обсъждам с тях в подробности някои операции пред картата, Там, където ми се е струвало подходящо, съм използвал пасажи от разказите им, след като съм ги сверявал с появили се по-късно доказателства — Liddell Hart: The Other Side of the Hill. p. 446–447.