Хитлер отхвърля обаче плана като твърде скромен и настоява на първоначалния вариант. Подготовката се извършва максимално незабелязано. Мантойфел разказва: „Всички дивизии от моята 5-а танкова армия бяха разпръснати на широк периметър между Трир и Крефелд, за да не могат шпионите и местното население да разберат намеренията ни. На войниците бе казано, че се готвим да посрещнем предстоящото съюзническо настъпление към Кьолн. Само ограничен брой щабни офицери бяха осведомени за истинския план“.
6-а танкова армия е събрана още по-назад в района между Хановер и Везер. Дивизиите й са оттеглени от предните позиции, за да бъдат прегрупирани. Любопитното е, че Сеп Дитрих не е бил уведомен за задачата, с която ще бъде натоварен, нито е участвал в консултациите за плана, който ще трябва да изпълнява. Той му е разяснен непосредствено преди неговото начало. По-вечето от дивизионните командири са уведомени едва няколко дни преди започването на настъплението. 5-а танкова армия се придвижва до изходните позиции три нощи преди атаката.
Това стратегическо прикритие спомага да се подсили изненадата, но за изключителната вътрешна сигурност се плаща тежка цена, особено в случая с 6-а армия. Командирите, които са уведомени толкова късно, имат съвсем малко време да се запознаят с проблема, да разузнаят околността и да из-вършат приготовления. В резултат много неща са недогледани и когато атаката започва, възникват многобройни спънки. Хитлер е подготвил плана в детайли в своя щаб заедно с Йодл и, изглежда, смята, че това е достатъчно за изпълнението му. Той не обръща внимание на местните условия или на от-делиите проблеми на изпълнителите. Фюрерът гледа оптимистично и на нуж-дите, които имат войските, ангажирани в операцията.
Рундщет пише: „Нямаше нито достатъчно подкрепления, нито достатъчно запаси от муниции и въпреки че броят на участващите дивизии беше голям, танковата им мощ беше слаба. До голяма степен това беше сила повече на хартия“.
Най-голям проблем е недостигът на гориво. Мантойфел разказва: „Йодл ни увери, че ще има достатъчно бензин да разгърнем пълната си мощ през цялото настъпление. Тази увереност се оказа напълно погрешна. Част от бедата се състоеше в това, че в щаба на Върховното командване са правили математически изчисления, използвайки за база количеството петрол, нужно на една дивизия да измине 100 км. Опитът от Русия ме беше научил, че в бойни условия това количество трябва да се удвоява. Йодл не разбираше това Имайки предвид допълнителните трудности, които щяха да се появят в сраженията през зимата при такъв труден терен, какъвто са Ардените, казах на Хитлер, че стандартните норми за разход на бензин трябва да бъдат увеличени пет пъти. Но когато офанзивата започна, тези стандартни норми бяха увеличени само един път и половина. По-лошото беше, че голяма част от запасите бяха държани прекалено далеч назад в големи колони камиони на източния бряг на Рейн. След като мъглата се вдигна и съюзническите ВВС влязоха в действие, придвижването им бе силно затруднено“.
Нямайки представа за тези важни слабости, войниците продължават да имат забележително доверие в Хитлер и уверенията му за победа. Рундщет заявява: „В началото бойният дух на войниците, участващи в операцията, беше изумително висок. Те наистина вярваха, че победата е възможна, за разлика от висшите командири, които бяха запознати с фактите“.
След като Хитлер отхвърля неговия „по-малък“ план, Рундщет отстъпва в сянка, оставяйки Модел и Мантойфел, които имат много по-големи възмож-ности да влияят на Хитлер и да се борят за технически промени в плана — единственото нещо, което фюрерът е склонен да обсъжда. Рундщет взема съвсем слабо участие в последното съвещание, състояло се на 12 декември в щаба му в Зигенберг, близо до Бад Наухайм. Съвещанието се ръководи от Хитлер.
Що се отнася до техническите промени и тактическите подобрения, те са описани подробно в показанията на Мантойфел, които съвпадат със събраните по-късно сведения от документални и други източници. „Когато видях заповедите на Хитлер за офанзивата, бях изненадан, че в тях са посочени методът и точното разписание на атаката. Артилерията трябваше да открие огън в 7,30 часа сутринта, а атаката на пехотата да започне в 11,00 часа. В периода между тези часове Луфтвафе трябваше да бомбардира щабове и комуникации. Бронетанковите дивизии не трябваше да нападат, преди пехотата да извърши пробив, Артилерията беше разположена по целия фронт на настъплението.
Това ми се стори глупаво в няколко аспекта, затова веднага подготвих друг метод и го обясних на Модел. Той го прие, обаче саркастично отбеляза: «По-добре ще е да убедиш фюрера». Аз отговорих: «Добре, ако дойдете с мен». Така на 2 декември двамата отидохме на среща с Хитлер в Берлин.