Започнах с думите: «Никой не знае какво ще бъде времето в деня на атаката. Сигурен ли сте, че Луфтвафе ще може да изпълни своята част при превъзходството на съюзниците във въздуха?» Напомних на Хитлер за два случая преди това във Вогези, когато се беше оказало съвсем невъзможно за бронетанковите дивизии да се придвижват през деня. После продължих: «Всичко, което нашата артилерия ще успее да направи в 7,30 часа, е само да събуди американците, а след това те ще имат три часа и половина да организират контрамерки, преди да започнем атаката». Изтъкнах също, че по-голямата част от германската пехота не е толкова добра, колкото преди, и че едва ли ще е способна да извърши такъв дълбок пробив, какъвто се иска от нея, особено на този труден терен. Американската отбрана се състоеше от верига предни отбранителни постове, а основната им отбранителна линия беше доста далеч назад и щеше да бъде трудна за пробиване.
Предложих на Хитлер известни промени. Първата беше атаката да започне в 5,30 часа под прикритието на тъмнината. Разбира се, това щеше да ограничи целите на артилерията, но щеше да даде възможност тя да съсредоточи огъня си върху някои основни цели, като батареи, складове за муниции и щабове, чието местонахождение се знаеше със сигурност.
На второ място предложих да се сформира по един «щурмови батальон» от всяка пехотна дивизия, съставен от по-опитни офицери и войници. (Лично подбрах офицерите.) Тези «щурмови батальони» трябваше да настъпят в тъмнината в 5,30 часа без прикритието на артилерийски огън и да проникнат между американските предни отбранителни постове. Трябваше, ако е възможно, да избягват да влизат в бой, докато проникнат по-дълбоко.
Прожекторите, които щяха да бъдат осигурени от танковите части, трябваше да осветяват пътя на напредващите щурмови батальони с лъчи, насочени към облаците, които да отразяват светлината надолу. Бях много впечатлен от този вид демонстрации, който бях виждал преди, и си давах сметка, че те ще бъдат от изключителна важност за бързото проникване преди настъпването на деня.
След като представих алтернативните си предложения на Хитлер, заявих, че по друг начин офанзивата няма да може да има шансове за успех. Изрично подчертах: «В 16,00 часа следобед ще бъде тъмно. Така че ще имате само пет часа след началото на атаката, ако тя започне в 11,00 часа, през които трябва да бъде извършен пробив. Доста съмнително е, че ще успеете да го направите за това време. Ако приемете идеята ми, ще спечелите още пет часа и половина за целта. След това, когато се стъмни, мога да пусна в действие танковете. Те ще напреднат през нощта, задминавайки нашата пехота, и до разсъмване на следващия ден тя ще може да започне атака срещу основните позиции на противника при разчистени подстъпи към тях».“
Според Мантойфел Хитлер приема тези предложение, без да възразява. Това е достатъчно. Изглежда, той е склонен да се вслушва в предложенията, направени от няколкото генерали, на които има доверие — другият е Модел, но инстинктивно се отнася с недоверие към по-старите генерали. От друга страна, отношението към собствения му щаб е повлияно от разбирането, че тези хора нямат опит в бойни условия.
Но това, което тактическите промени правят за успеха на офанзивата, е значително ограничено от намалената численост на войските, участващи в нея. Скоро до преките командири достигат разочароващите новини, че поради застрашителния натиск на руските атаки от Изток част от обещаните им сили няма да бъдат на разположение.
Резултатът от това е, че при тези обстоятелства атаката от две посоки на командваната от Блументрит 15-а армия срещу Маастрихт трябва да отпадне, което дава свобода на съюзниците да докарат резерви от север. Освен това 7-а армия, която трябва да настъпи, за да осигури прикритие по фланга на южното крило на офанзивата, е оставена само с няколко дивизии, но с нито една танкова.
Що се отнася до планирането, в това описание на офанзивата в Ардените трябва да се подчертаят няколко основни момента. Първият е значението на облачното време в германското планиране. Германските военачалници добре си дават сметка, че ако се наложи, съюзниците могат да хвърлят в боя над 5000 бомбардировача, докато Гьоринг може да обещае като подкрепа от въздуха само 1000 самолета от различни видове. Самият Хитлер, който вече се отнася с подозрение към обещанията на Луфтвафе. ги намалява на 800–900, когато представя плана си на Рундщет. Впоследствие това число се запазва само един ден, и то когато битката на земята вече е решена.