Общоприето е след катастрофата пробивът на френския фронт да се смята за неизбежен и атаката на Хитлер за неудържима. Обаче тези представи, както става ясно сега, са се различавали твърде много от реалното положение.
Командващите германските въоръжени сили не са били много уверени в успеха на офанзивата, която предприемат с нежелание по настояване на Хитлер. В критичния момент той внезапно губи самоувереността си и налага двудневно спиране на настъплението точно когато авангардът на войските му пробива френската отбрана и има пред себе си открито пространство. Ако французите бяха успели да се възползват от глътката въздух, която им бе дадена, това би се отразило фатално на перспективите на Хитлер за победа.
Най-странното от всичко е, че човекът, който ръководи авангарда — Гуериан, е отстранен временно от командването поради желанието на началниците му да спрат устрема, с който той се опитва да се възползва от направения от него пробив. Ако не е било това негово „провинение“, настъплението вероятно би се провалило и целият развой на световните събития би бил друг.
Армиите на Хитлер, които далеч нямат смазващото превъзходство, което им се придава, всъщност са по-малобройни от армиите, срещу които са изправени. Въпреки че танковите му атаки се оказват решаващи, той има по-малко и не толкова мощни танкове, колкото притежават противниците му. Превъзходството на Хитлер е само във въздуха — най-решаващия фактор.
Освен това въпросът е решен от малка част от неговите войски, преди основните му сили да влязат в действие. Частта се състои от 10 бронетанкови дивизии (от общо 135-те дивизии, които е струпал), една парашутна дивизия и една въздушнопреносима дивизия плюс авиацията.
Зашеметяващият ефект, който постигат новите формирования, прикрива не само сравнително малкия им брой, но и малката разлика, с която този успех е постигнат. Той е могъл лесно да бъде предотвратен, ако не са били грешките на съюзниците. А те до голяма степен се дължат на остарелите им идеи за водене на война. Заедно с помощта, оказана от късогледите военачалници на противниковата страна, за успеха на настъплението допринасят поредица от странни щастливи обстоятелства и готовността на един човек — Гудериан, да се възползва максимално от това, което среща по пътя си.
Битката за Франция е един от най-фрапантните примери за решаващата роля на една нова идея, реализирана от един решителен изпълнител. Гудериан разказва как преди войната въображението му е било разпалвано от идеята за дълбоко стратегическо проникване от независими бронетанкови сили — продължителен танков пробив, който да прекъсне основните артерии на противниковата армия далеч зад нейния фронт. Ентусиазиран привърженик на танковете, той вижда потенциалните възможности на тази идея, която се появява в новото течение на военната мисъл във Великобритания след Първата световна война. Кралският танков корпус пръв демонстрира тази идея в практическо учение. Повечето висши германски генерали имат също толкова много резерви към идеята, колкото британските и френските авторитети, смятайки я за непрактична при война. Но когато войната избухва, Гудериан се възползва от възможността да я осъществи на практика въпреки съмненията на началниците му. Ефектът се оказва потресаващ, както и други приложени преди това в историята нови идеи, като използването на коня, дългото копие, фалангата20, гъвкавия легион, „косия боен ред“, стрелеца на кон, дългия лък, мускета, топа, организирането на армиите в отделни маневрени дивизии.
Германското настъпление на Запад започва с големи успехи на десния фланг срещу основни пунктове на отбраната на неутрална Холандия и Белгия. Тези удари, начело на които са въздушнопреносимите части, отвличат внимание-то на съюзниците в продължение на няколко дни от основните настъпващи сили, които нанасят удар в центъра през покритите с хълмове и гори Ардени право към сърцето на Франция.
Столицата на Холандия Хага и комуникационният център на страната Ро-тердам са атакувани в ранните часове на 10 май от въздушнопреносими части едновременно с нападение срещу холандски укрепления по границата на 150 км на изток. Объркването и паниката, причинени от този двоен удар фронтално и в тила, са подсилени от заплахата в широк фронт от Луфтвафе. Възползвайки се от бъркотията, германските бронетанкови сили се втурват през пробива на южния фланг и на третия ден се съединяват с въздушнопреносимите части при Ротердам. Те преминават под носа на френската 7-а армия, която току-що епристигнала на помощ на холандците. Капитулацията е ускорена от опасноста от нови въздушни атаки на многолюдните градове. Тук германските сили са много по-малобройни от противниковите. А решителният пробив е извършен само с една танкова дивизия — 9-а, единствената, която може да бъде отделена за атака на холандския фронт. Маршрутът, по който се придвижва, е пресечен от канали и широки реки, които са леснозащитими. Шансовете й за успех зависят от въздушните удари. Тази нова военна част е много малка, изумително малка в сравнение с това, което постига. През май 1940 г. Германия има само 4500 обучени парашутисти. От този недостатъчен брой 4000 са използвани при нападението срещу Холандия. Те са организирани в пет батальона и са подкрепяни от една лека пехотна дивизия от 12 000 души, прехвърлена с транспортни самолети. Основните пунктове на плана резюмира най-добре командващият въздушнопреносимите войски генерал Щудент: „Малката численост на нашите сили ни принуди да се съсредоточим върху две цели, които ни изглеждаха най-важни за успеха на операцията. Главното усилие под мое ръководство беше насочено срещу мостовете при Ротердам, Дордрехт и Мердийк, през които главният път от юг преминаваше през делтата на Рейн. Задачата ни беше да завладеем мостовете, преди холандците да ги взривят, и да ги държим отворени до пристигането на нашите мобилни сухопътни сили. Моята част се състоеше от 4 парашутни батальона и един въздушнопреносим полк (от 3 батальона). Постигнахме пълен успех с цената само на 180 жертви. Нямахме право да се провалим, защото иначе щеше да се провали цялото настъпление“, Един от пострадалите е самият Щудент, който е ранен в главата и излиза от строя в продължение на осем месеца. Второто нападение е срещу холандската столица Хага. Целта е да бъдат заловени в кабинетите им ръководителите на правителството и на службите, за да бъде оставен без контрол целият държавен апарат. Силите, които участват в операцията в Хага, са един парашутен батальон и 2 въздушнопреносими полка под командването на генерал граф Шпонек. Тази атака е отблъсна-та, въпреки че причинява голям хаос.