Вторият фактор е, че след заговора от юли никой германски генерал не се противопоставя и не би се противопоставил категорично на плановете на Хитлер, колкото и глупави да са те. Те могат най-много да го убедят да се съгласи с технически и тактически промени, а и тук той е склонен да приеме само предложения от тези генерали, на които има специално доверие.
Други важни фактори са намаляването на първоначално обещаните сили, ролята, предложена на действащите по фланговете армии, резултатът от аме-риканските атаки през ноември около Аахен, които ангажират някои дивизии, първоначално определени да участват в германската контраофанзива. отлагането й от ноември за декември, когато условията са по-малко подходящи, и множеството негативни разлики между блицкрига от 1940 и този от 1944 г.
Много неща зависят от бързия напредък на 6-а СС танкова армия на Дитрих, която е най-близо до Мьоз в основния сектор. Много важни за отваряне на път пред настъпващите войски тук биха били парашутните части, обаче в по-голямата си част те се използват за отбранителни сражения на земята. Събрани са едва 1000 парашутисти, и то само седмица преди офанзивата, с които е сформиран един батальон под командването на полковник Фон дер Хайте. Когато се свързва с командването на Луфтвафе, полковникът установява, че половината от екипажите на самолетите, които са придадени към него, нямат опит в парашутни операции, нито разполагат с необходимото снаряжение.
В крайна сметка задачата, възложена на парашутистите, е не да завземат едно от трудните за преминаване дефилета преди настъплението на танковете, а да се спуснат на хълма Риджи близо до кръстовището Малмеди-Ойпен-Вервие и да блокират фланга, за да забавят прехвърлянето на съюзнически подкрепления от север. Вечерта преди атаката обещаният транспорт обаче не пристига, за да откара ротите до летищата, и десантът е отложен за следващата нощ, когато сухопътната атака вече е започнала. След това само една трета от самолетите успява да достигне определената за десанта зона и тъй като Фон дер Хайте успява да събере едва 200 души, той не е в състояние да завземе кръстовището и да го блокира. В продължение на няколко дни полковникът организира с малки щурмови групи внезапни атаки по пътищата, но след като не вижда признаци да пристигат силите на Дитрих, които да облекчат положението му, се опитва да си пробие път на изток, за да го посрещне, обаче по пътя попада в плен.
Дясното направление на настъплението на Дитрих е спряно още в самото начало от решителната съпротива на американците при Моншо. Лявото му направление успява да направи пробив и като подминава Малмеди, на 18 де-кември успява да установи предмостие на река Амблев отвъд Ставло, след като изминава 50 км от стартовата си позиция. В това тясно дефиле германците обаче са спрени и след това притиснати от американска контраатака. Последвалите опити за продължаване на германското настъпление се оказват неуспешни поради увеличаването на американски войски с бързо изпратени на мястото на сражението резерви. Така атаката на 6-а танкова армия е провалена.
На фронта при Мантойфел началото на офанзивата е добро. Ето какво казва той: „Щурмовите ми батальони пробиха бързо американския фронт. В 16,00 часа танковете преминаха в настъпление и започнаха да си пробиват път в тъмнината с помощта на «изкуствена лунна светлина». Но след като се прехвърлиха през река Ур, трябваше да преминат през друго трудно дефиле при Клерво на река Клерф. Тези пречки, както и зимните условия ги забавиха. Пред лицето на настъпващите танкове съпротивата бързо се стопяваше, но в този ранен етап трудностите при придвижването помагаха и на най-слабата съпротива“.
На 18 декември германците стигат близо до Бастон, след като изминават почти 50 км, но на 19-и опитът им да завземат този важен шосеен възел е спрян. Двете резервни дивизии на Айзенхауер най-после получават заповед да се включат в сражението и на 18 декември тръгват бързо към фронтовата линия. Но в този момент те се намират при Реймс, на 160 км по-нататък, а което е още по-лошо, дивизията, която трябва да бъде изпратена към Бастон (101-ва въздушнодесантна), поради грешка на щаба е насочена на север. Въпреки това поради голямото задръстване на движението и случайното запитване на един полицейски сержант тя се отклонява и по обиколен път на юг успява да при-стигне в Бастон в критичната сутрин на 19 декември. Така отбраната там е укрепена.
През следващите два дни неколкократните германски атаки са отбити. Затова Мантойфел решава да подмине Бастон и да продължи да напредва към Мьоз. През това време съюзническите резерви пристигат от всички страни и стават много повече от включените в германската офанзива части. Два от корпусите на генерал Патън се отправят на север, за да помогнат на защитниците на Бастон, и предприемат контраатаки по пътищата за там. Въпреки че това контранастъпление временно е спряно, поради заплахата от него Мантойфел е принуден да отдели значителна част от своите войски, които му нужни за собственото му настъпление.