Дните, в които пред германското настъпление има перспектива, отминават. Завоят на Мантойфел към Мьоз хвърля в тревога съюзническото командване, но той е предприет твърде късно, за да може да постигне нещо по-сериозно. Според плана Бастон е трябвало да бъде превзет на втория ден от началото на атаката, а германците успяват да стигнат до него едва на третия и го подминават чак на шестия. На 24 декември е извършен малък пробив на 7 км от Мьоз при Динан, но това е максималното, което може да се направи, и скоро американците запушват пробива.
[# Не изцяло от защитниците, тъй като, когато разговаряхме по-късно, командващият авангардната щурмова колона ми призна, че в този решителен момент флиртувал с една млада американска медицинска сестра, „руса и красива“, която така го била пленила, че не можел да мръдне от едно село, превзето от войниците му. Битките невинаги се решават така, както е посочено във военните ръководства.]
Важни пречки пред настъплението са калта и недостигът на гориво. Пак поради липса на гориво само половината от артилерията влиза в действие, Докато през първите дни мъгливото време помага на германското проникване, тъй като държи съюзническата авиация на земята, на 23 декември времето се прояснява, а малките сили на Луфтвафе не могат да предпазят сухопътните части от ужасните бомбардировки, на които ги подлагат съюзническите ВВС. Това още повече протака нещата. На всичко отгоре Хитлер рискува много, възлагайки главната роля на своето северно крило — 6-а танкова армия, в която преобладават любимите му СС части, — независимо че мястото е много тясно, а американските войски са повече и резервите им — по-близо.
През първата седмица офанзивата постига много по-малко, отколкото се е очаквало, а ускореният напредък в началото на втората седмица се оказва илюзорен, защото се изразява само в ио-дълбоко проникване между главните шосейни центрове, които американците сега здраво държат.
След тази обща картина на операциите желателно е да се спрем по-подробно на някои основни етапи на битката в различните сектори.
Три дивизии от 6-а танкова СС армия на Дитрих, на която е възложена главната роля на сравнително тесен фронт, трябва да извършат пробив от двете страни на Уденбрат, след което да завият на северозапад, за да оформят здрав фронт, насочен на север (с подкрепата на другите 2 пехотни дивизии). През това време 4 танкови дивизии трябва да преминат през мястото на пробива, две по две, и да настъпят светкавично към големия градски и комуникационен център Лиеж. Това са изцяло Вафен СС танкови дивизии — 1-ва, 12-а, 2-ра и 9-а, от които са съставени 1-ви и 2-ри СС танков корпус. Те разполагат с общо 500 танка, включително 90 „Тигъра“ („Марк VI — Тигър“). Заслужава да се спомене, че Дитрих изразява желание да извърши пробива с 2 от танковите си дивизии, но му е попречено от Модел, който смята, че секторът е прекалено труден за танкове за такава задача.
Този сектор се отбранява от 99-а американска пехотна дивизия — разположената най-южно дивизия на 5-и корпус, командван от генерал Джероу, и е широк около 30 км. Подобни сектори имат и дивизиите на 8-и корпус на Мидълтън, които са на юг от него. Това са прекалено широки фронтове за тези дивизии и това показва колко малко се е очаквало германците да атакуват там.
Артилерийската подготовка започва в 5,30 часа сутринта, но германската пехота в този сектор тръгва в атака едва в 7,00 часа на 16 декември. Отделните американски предни постове са превзети един по един, обаче много от тях оказват силна съпротива на превъзхождащия ги противник и нанасят тежки загуби на германците, забавяйки настъплението на бронетанковите им дивизии. Въпреки че през следващите два дни германските части успяват да напреднат на запад, силният отпор, оказан от американците в сектора Берг-Бутгенбах-Елзенборн, пречи на атакуващите да завладеят северната му част, както е планирано, и тя остава в американски ръце. Ден след ден защитниците трябва да отблъскват масираните германски атаки. Това е голям подвиг за американския 5-и корпус, командван от Ленард Джероу, който до този момент е участвал в американската офанзива в сектора около Аахен, обаче спешно е върнат и изпратен на юг. (Този неуспех подкопава доверието в СС частите и става причина за решението на Хитлер от 20 декември да прехвърли главната роля в офанзивата на 5-а танкова армия на Мантойфел.)