Армията на Мантойфел извършва бърз пробив при десния фланг, който е най-близо до армията на Дитрих. Този сектор при Шнее Айфел е широк малко над 30 км и се заема от новопристигналата 106-а американска дивизия заедно с 14-а бронекавалерийска група. Те защитават подстъпите към важния шосеен възел Сен Вит. Забележителното е, че атакуващите не разполагат с такива превъзхождащи противника сили, както на север. Те се състоят главно от двете пехотни дивизии на 66-и германски корпус и от една танкова бригада. До 17 декември те успяват да обкръжат 2 полка на 106-а дивизия и принуждават 7000, а по-вероятно 8000–9000 души да се предадат. Това се дължи на прилагането на новата тактика на Мантойфел. На неговия фронт щурмовите подразделения вече са проникнали зад американските позиции, преди противникът да открие преграден артилерийски огън. Според присъдата на официалната американска история битката при Шнее Айфел „е най-сериозното поражение, което американските войски търпят на европейския театър на военните действия по време на операциите през 1944–1945 г.“.
В южния участък от фронта на Мантойфел основната атака е предприета вдясно от 58-и танков корпус на Крюгер, а отляво — от 47-и танков корпус на Лютвиц. След като преминава река Ур, 58-и корпус се насочва бързо към Уфализе с цел да завземе местата за преминаване на река Мьоз между Арде-ните и Намюр. След като преминава река Ур, 47-и корпус трябва да превземе основният шосеен възел Бастон, след което да продължи да настъпва, за да установи предмостия на брега на река Мьоз южно от Намюр.
Предните постове на американската 28-а дивизия известно време пречат на германците да преминат Ур, но не могат да ги спрат и втората нощ, на 17 декември, наближават както Уфализе, така и Бастон, а също и успоредния път между тези два шосейни възела, които са им необходими, за да разгърнат напълно силите си и да продължат да настъпват на запад.
В най-южния сектор състоящата се от 4 дивизии (3 пехотни и една парашутна) 7-а германска армия под командването на Бранденбергер има за задача да атакува и същевременно да прикрива настъплението на Мантойфел, като напредне през Ньошато към Мезиер. Всичките й дивизии успяват да преминат Ур, а за три дни 5-а парашутна дивизия откъм вътрешния флангпродължава напред до Вилц, на около 20 км на запад. Дясното крило на 28-а американска дивизия обаче отстъпва бавно, оказвайки упорита съпротива, докато другите 2 дивизии на 8-и корпус на Мидълтън (9-а танкова и 4-та дивизия) спират настъпващите германски части, след като са изминали 5–6 км. На 19 декември става ясно, че южното крило на германската атака се е натъкнало на решителна съпротива и не може да продължи. Ясно е също, че американците скоро ще бъдат подсилени с 3-та армия на Патън, която се придвижва на север от Саар. В този ден 80-и германски корпус преминава в отбрана. Мантойфел се моли на съседната 7-а армия да бъде дадена една механизирана дивизия, за да може да се задържи на линията, на която се намира лявото му крило, обаче Хитлер му отказва. Този отказ може би се оказва фатален.
На северния фронт — на Дитрих — настъплението на танковите части започва едва на 17 декември, когато елитната 1-ва СС танкова дивизия се втурва напред, опитвайки се да извърши обходна маневра по фланга към Лиеж от юг, след като пътят й вече е открит. Водещата колона — бойната група на Пайпер, в която са повечето от 100-те танка на дивизията — настъпва почти необезпокоявана, за да установи предмостия за преминаване на река Мьоз при Юи. По пътя си тя придобива мрачна слава, избивайки с картечен огън няколко групи американски затворници, както и цивилни белгийци. (На процеса след войната Пайпер твърди, че това било направено по заповед на Хитлер с цел настъплението да продължи, съпроводено от „вълна на терор“. Но частта на Пайпер е единствената по целия фронт на офанзивата, която действа по този брутален начин.) Неговата бойна група спира през нощта в околностите на Ставло, все още на 67 км от Мьоз, въпреки че няма причина да не заеме важния мост там и намиращия се северно от него голям склад за гориво, в който има над 11,2 млн. литра бензин. В момента и двата обекта са слабо охранявани. Наблизо в Спа се намира и щабът на 1-ва американска армия. През нощта американските подкрепления стигат района и на следващия ден Пайпер е спрян от преграда горящ бензин, а по-късно на 5 км по-нататък при Троа Пон мостовете са взривени пред очите му. Тогава той се опитва да извърши обходна маневра през съседната долина, но е спрян и задържан при Стумон само на няколко километра по-нататък. Междувременно Пайпер научава и това, че се е откъснал доста далеч напред от останалите части на 6-а танкова дивизия.