На юг — на фронта на Мантойфел — се засилва натискът срещу основните шосейни възли Сен Вит и Бастон, чието превземане може да се окаже реша-ващо за успешното развитие на офанзивата. Първите атаки срещу Сен Вит са предприети на 17 декември, но само с малки сили. До следващия ден основната част от изпратената като подкрепление 7-а американска бронетанковадивизия пристига на полесражението. На 18 декември околните села падат едно по едно, след като германският натиск се засилва. Този натиск не позволява да бъде оказана каквато и да било помощ на обкръжените 2 полка на 106-а дивизия. Освен това танковите колони извършват обходни маневри при Сен Вит от север и от юг, които трябва да бъдат отблъснати, а през това време една германска танкова бригада напредва, за да подсили атаката.
На 18 декември 47-и танков корпус на Лютвиц приближава с 2 танкови дивизии от две страни към Бастон. В помощ на защитата пристигат обаче подкрепления (една бойна група от 9-а американска бронетанкова дивизия и няколко инженерни батальона). Битката за всяко селце и задръстванията в транспорта от германска страна забавят атаката и дават на 101-ва въздушно-десантна дивизия от стратегическия резерв на Айзенхауер време да стигне Бастон сутринта на 19 декември в много критичен момент. Ожесточената защита на Бастон, в която особено се отличават американските инженерни части, не позволява на германците да превземат града и танковите колони го заобикалят от двете страни. Те вече са извършили пробив северно от града оставяйки го да бъде превзет от 26-а гренадирска дивизия и една танкова група. Така на 20 декември Бастон е изолиран.
Айзенхауер и главните му помощници започват да си дават сметка, че в ход е германска широкомащабна офанзива, едва на 17 декември сутринта, а на 19 декември вече изобщо не се съмняват в това. Брадли нарежда 10-а бро-нетанкова дивизия да се насочи на север и потвърждава инициативата на гене-рал-лейтенант Уилям Симсън (командващ 9-а армия) 7-а бронетанкова дивизия да бъде изпратена на юг, за да последва 30-а дивизия. Така към застрашения район са придвижени над 60 000 войници, а в следващите осем дни натам са отклонени още 180 000 души.
30-а дивизия (командвана от генерал-майор Лиленд С. Хобс), която е из-пратена да почива близо до Аахен, първоначално получава заповед да се при-движи към Ойпен, след това е отклонена към Малмеди и после изпратена по на запад, за да спре танковата бойна група на Пайпер. Част от Ставло е превзета с помощта на изтребители бомбардировачи и връзките на Пайпер с останалата част от 6-а танкова армия са прекъснати. Самият той изпитва отчайващ недостиг на гориво, а с пристигането на 82-ра въздушнодесантна дивизия и на други танкови подкрепления се променя съотношението на силите в полза на американците.
Междувременно основната част от двата СС танкови корпуса все още се намират много назад. Там няма достатъчно пътища, които да им позволят да се разгърнат и да напреднат на широк фронт с танковете и останалия транспорт. (Бойната група на Пайпер, която е обкръжена и е останала без гориво, на 24 декември започва да си пробива път назад пеш, като изоставя танковете и другите си транспортни средства.)
По на юг — на фронта на Мантойфел — части от 3-та американска и 7-а бронетанкова дивизия се придвижват, за да попречат на германското настъпление на запад от района на Сен Вит. Защитниците на този град са подложени на огромен натиск от силна атака, ръководена лично от Мантойфел, и скоро са принудени да го напуснат, понасяйки тежки загуби. За тяхно щастие голямото задръстване на движението от германска страна пречи на бързото доразвиване на този успех от 66-и корпус и дава възможност на остатъците от 106-а американска дивизия и 7-а бронетанкова дивизия да се измъкнат на по-сигурни позиции. Това помага да се спре разширяването на пробива на германците чрез бързо настъпление към Мьоз в този сектор.
Когато фронтът е пробит, на 20 декември Айзенхауер е принуден да постави под командването на Монтгомъри всички войски откъм северната страна на пробива, включително 1-ва и 9-а американска армия. Монтгомъри докарва и своя резерв — 30-и корпус, — който се състои от 4 дивизии, за да охранява мостовете на Мьоз.
Неговата самоувереност е положително качество, но ефектът би бил по-добър, ако той, както отбелязва един от неговите офицери, „не се перчеше на щабния джип като Господ, дошъл да прочисти храма“. Той предизвиква още по-голяма неприязън, когато на една пресконференция по-късно се опитва да създаде впечатлението, че неговото лично ръководство на битката е спасило американските войски от разгром. Освен това говори и за решаващия принос на хвърлените в боя всички налични сили на британската армейска групировка. Това негово изявление става повод за още по-голямо раздразнение сред американците, тъй като южният фланг на Патън предприема контраатака още на 22 декември и освобождава Бастон на 26 декември. През това време Монтгомъри твърди, че първо трябва „да сложи в ред позицията си“, и започва контранастъпление на север едва на 3 януари, като дотогава не включва резервите си в боя. На 20 декември, деня на прегрупирането на съюзническия фронт, северната му страна отвъд пробива е поставена под командването на генерал-майор Дж. Лоутън Колинс, чието 7-и американски корпус преди това участва в американската офанзива към река Рур и към Рейн. Монтгомъри дава ясно да се разбере, че иска тази изключително важна задача да бъде поверена на Колинс, чийто прякор е Светкавичния Джо, и на никой друг. За новата си роля той получава 2-ра и 3-та бронетанкова дивизия заедно със 75-а и 84-та пехотна дивизия, с които да предприеме контраатака на юг срещу настъпващите предни части на Мантойфел.