6-а танкова армия на Дитрих получава заповед да направи нов опит да подкрепи настъплението на Мантойфел, като завие на югозапад към него, но въпреки че той пуска в действие танковите си дивизии, те не успяват да напреднат много срещу американската отбрана, която сега е получила силни подкрепления и е подпомагана от непрекъснати атаки на изтребители бомбардировачи. 2-ра СС танкова дивизия първоначално успява да направи пробив, който предизвиква паника и объркване, но понася големи загуби в продължително сражение за село Мане (на 20 км югозападно от Троа Пон). Накратко казано, офанзивата на 6-а танкова армия не постига нищо освен изтощение.
Много преди да започне главната контраофанзива, германците се отказзат от северното настъпление и правят последно върховно усилие с южното си крило. Този последен опит е резултат от закъснялото решение на Хитлер да прехвърли тежестта на офанзивата там и да подкрепи настъплението на 5-а танкова армия. Удобният момент обаче е пропуснат. Мантойфел с горчивина заявява: „Останалите резерви ми бяха дадени едва на 26-и и тогава те вече не можеха да се придвижат. Стояха неподвижни поради липса на бензин в един широк 160 км участък точно в момента, когато имахме нужда от тях“.
По ирония на съдбата точно на 19 декември германците са само на половин километър от огромния склад за бензин близо до Ставло, в който има около 11,25 млн. литра — количество, сто пъти по-голямо от най-големия склад за гориво, който те успяват да превземат.
„Още не бяхме започнали новото настъпление преди началото на съюзническата контраофанзива. Телефонирах на Йодл и го помолих да каже на фюрера, че възнамерявам да изтегля предните си части от клина, който бяхме успели да вбием… Хитлер забрани обаче това отстъпление. Така, вместо дасе изтеглим навреме, бяхме изтласквани малко по малко под натиска на съюз-ническите атаки и търпяхме ненужни загуби… В тази последна фаза загубите ни бяха по-тежки от преди поради линията на Хитлер да не се отстъпва. Това означаваше пълен крах, тъй като не можехме да си позволим такива загуби“.
Рундщет подкрепя тази присъда: „Исках да спра офанзивата в по-ранен етап, когато беше ясно, че тя не може да постигне целта си, но Хитлер яростно настоя да продължи. Това беше Сталинград номер 2“.
В началото на битката в Ардените съюзниците са близо до катастрофа поради небрежността, с която се отнасят към защитата на фланга си, но Хитлер стига до крайност в отстояването на военното правило, че „нападението е най-добрата защита“. Това се оказва „най-лошата защита“, с което се провалят шансовете на Германия за всякаква по-нататъшна сериозна съпротива.
Част VIII
Краят
1945
Трийсет и шеста глава
Настъплението от Висла до Одер
Сталин уведомява западните съюзници, че около средата на януари ще започне нова офанзива от брега на Висла, която да съвпадне с планираната от тях атака в долината на Рейн, забавена от дислоцирането на войските им заради контраофанзивата в Ардените. Върховното командване на Запад не очаква много от руската офанзива. Някои резерви по отношение на атмосферните условия, продължаващото задържане на достоверна информация за състоя-нието на руските сили и твърде дългият застой след пристигането на руснаците на брега на Висла в края на юли допринасят за подновяване на тенденцията да се подценяват руските възможности.
В края на декември Гудериан, който в този отчайващо късен период на войната е назначен за началник на Генералния щаб, получава страховити сведения от шефа на отдел „Чужди армии — Изток“ при армейското разузнаване Гелен, че по протежение на фронта между Балтийско море и Карпатите има 225 руски дивизии и 22 танкови корпуса, готови да преминат в атака. Но когато Гудериан предава тези тревожни съобщения за широкомащабните руски приготовления, Хитлер отказва да повярва в достоверността им и възкликва: „Това е най-голямата измама от времето на Чингис хан! Кой е отговорен за разпространяването на тези глупости?“ Той предпочита да се осланя на док-ладите на Химлер и на разузнаването на СС.