Фюрерът отхвърля предложението за спиране на контраофанзивата в Ардените и за прехвърляне на войски на Източния фронт с мотива, че най-важното е да се поддържа инициативата на Запад, която сега отново е в негови ръце. Същевременно отказва да се съгласи с подновеното настояване на Гудериан армейската групировка (26 дивизии), която сега е изолирана в балтийските държави, да бъде евакуирана по море и върната, за да подсили отбраната на подстъпите към Германия.
На всичко отгоре, когато се връща в щаба, Гудериан узнава, че докато той е пътувал, Хитлер се е възползвал от отсъствието му и е наредил 2 танкови дивизии от Полша да се насочат на юг към Унгария, за да се опитат да помогнат на Будапеща. Това оставя Гудериан с мобилен резерв само от 12 танкови дивизии, които да подкрепят 50-те слаби пехотни дивизии, заели позиции по главния фронт, дълъг 1100 км.
Западните съмнения относно възможностите на руснаците са подсилени от новината за германска контраофанзива към Будапеща. Впечатлението за потенциалните й възможности е засилено и от шока, изживян от западните съюзници при неотдавнашната германска офанзива срещу самите тях. В продължение на няколко дни германската атака срещу обкръжената Будапеща бележи застрашителен успех. Започнали я при Коморн, на 65 км западно от града, германците успяват да изминат почти половината от разстоянието, което ги дели от обсадения германски гарнизон. Но след това продължаването й при наличието на много силна съпротива се превръща в скъпо струващ провал.
Косвените щети са още по-големи. Съпротивата, която успява да окаже този германски „таралеж“ в Будапеща, окуражава Хитлер да продължи да държи на тактиката си войските да не отстъпват от позициите си. Когато в резултат вой-ските му са обкръжени, желанието му да избегне втори Сталинград го подтик-ва да предприеме стъпка, която го вкарва в още по-голяма беда. Въпреки че в навечерието на Нова година двете ценни танкови дивизии, държани да посрещ-нат очакваната зимна руска офанзива в Полша, са изтеглени, за да оглавят опи-та за облекчаване положението на Будапеща, Хитлер не разрешава загубата на тези важни части да се компенсира с изтегляне от позициите при Висла, преди руснаците да нанесат удара си. Тази отслабена отбрана трябва да понесе цялата мощ на руската атака, вместо да й бъде позволено да намали силата на удара чрез навременно отстъпление. Още веднъж психологическите преимущества на политиката да не се отстъпва „при никакви обстоятелства“ се оказват много по малки от отрицателните последици от тази стратегия, които водят до провал.
Руското Върховно командване е добре подготвено да се възползва от тази основна слабост на германците. Вече разбрали колко важно е настъплението да бъде надеждно подсигурено със снабдяване и каква пречка са прекалено от-далечените от предната линия комуникации, руснаците изчакват, докато жп линиите се ремонтират и се подменят според техния стандарт, при който рел-сите са по-широки от централноевропейските. Така в жп възлите са струпани големи количества запаси. Основната цел е завземането на Горна Силезия — една от важните индустриални зони на Германия, останала непокътната и пред-пазена от съюзническите бомбардировки. Постигането на тази цел налага на-стъпление на малко повече от 150 км от плацдарма при Баранов на брега на Висла в Южна Полша. Но Сталин и началникът на Генералния щаб Василевски имат по-големи и по-амбициозни цели в разширения план, който са подготви-ли. Те гледат към Одер и от там към Берлин, който са намира на близо 500 км от позициите им близо до Варшава с намерението да разширят мащабите на офанзивата, за да се възползват от по-широкото пространство за маневриране. Възможността за маневриране е дори по-важна от численото им превъзход-ство, което е в съотношение 5 : 1 в тяхна полза. Непрекъснато увеличаващите се доставки на американски камиони сега им позволяват да моторизират много по-голяма част от пехотните си бригади, а с помощта на увеличеното произ-водство на танкове да имат по-голям брой танкови и мобилни корпуси, с които да разширят бъдещ пробив в германската отбрана. Освен това увеличената численост на танковете „Йосиф Сталин“ засилва и ударната мощ на войските му. На тези чудовища сега е качено 122-милиметрово оръдие, което превъзхожда 88-милиметровото оръдие на германските „Тигри“. Освен това те имат по-дебела броня от тях, макар и не толкова, колкото „Цар Тигър“.