Преди началото на новата кампания „фронтовете“ са реорганизирани, като тримата най-видни руски военачалници са поставени да командват главнитенаправления на настъплението. Конев остава да командва 1-ви украински фронт в Южна Полша, а Жуков поема от Рокосовски командването на 1-ви белоруски фронт, който е преместен да командва 2-ри белоруски фронт при Нарев северно от Варшава.
Войските на Конев започват руското настъпление в 10,00 часа на 12 януари 1945 г. от плацдарма при Баранов, който има 50 км широчина и още толкова дълбочина. Там са разположени 10 армии (включително 2 танкови), които се състоят от 70 дивизии, подкрепяни от 2 въздушни армии. В началото скоростта на проникване е възпрепятствана от мъглата, спуснала се над бойното поле, която държи авиацията на земята. Тя прикрива обаче настъпващите войски, а добрата артилерийска подготовка разрежда отбраната така, че на третия ден атакуващите руснаци си пробиват път към Пинчов — на 30 км от стартовата позиция, и прекосяват Нида, разгръщайки се на широк фронт. След това започва етапът на разширяване на пробива. Втурвайки се през него, танковите корпуси се разгръщат в полската равнина като отприщен поток. За известно време разширяването на пробива е по-важно от дълбочината му. На 15 януари Келце е превзет от една колона, която, заобикаляйки хълмовете на Лиса Гора, се придвижва на северозапад, застрашавайки тила на германските войски, изправени срещу фронта на Жуков.
На 14 януари той започва настъпление от плацдарми около Магнушев и Пулав. Дясното му крило напредва на север към тила на Варшава, докато на 16 януари лявото превзема Радом. В този ден предните части на Конев преминават река Пилица, само на 50 км от границата със Силезия.
Междувременно на 14 януари силите на Рокосовски също атакуват от два плацдарма при Нарев и пробиват германската отбрана, защитаваща южните подстъпи към Източна Прусия. Пробивът е широк 300 км и на запад се насочват близо 200 дивизии (включително резервните).
На 17 януари войските на Жуков превземат Варшава, извършвайки обходни маневри от двете страни, а танковите му колони проникват на запад почти до Лодз. Войските на Конев превземат град Ченстохова близо до границата със Силезия и още по на юг минават във фланг на Краков.
На 19 януари дясното крило на Конев достига границата със Силезия, а лявото с атака от всички страни превзема Краков. Войските на Жуков завземат Лодз, а на Рокосовски достигат южната врата към Източна Прусия близо до Млава. Частите на Черняховски и Петров напредват по двата най-крайни фланга. Така в края на първата седмица са изминати 160 км в дълбочина и фронтът се разширява до 650 км.
В закъснял опит да защитят подстъпите към Силезия от фронта в Словакия на север бързо са прехвърлени 7 германски дивизии. Командващият силите в този район Хайнрици още преди началото на офанзивата предлага да задели част от силите си, за да осигури резерви за отбранителната линия набрега на Висла, но подобно преразпределение е в противоречие с принципа на Хитлер, че „всеки трябва да се бие там, където е поставен“, както и с навика му да води войната на части. След като фронтът в Словакия остава почти напълно оголен, той продължава да се държи още няколко седмици, което показва, че първоначално там са били оставени повече сили, отколкото е било необходимо. Сега 7-те допълнителни дивизии откъм северната страна на Карпатите обаче се равняват на по-малко от 2 отпреди началото на руската офанзива, защото пробивът е твърде широк, за да бъде запълнен от тях.
По-голямата част от Западна Полша е така открита, че дава на атакуващия естествено преимущество, от което той лесно може да се възползва, ако раз-полага с превъзходство по численост и мобилност на войските си. Германците се възползват от това преимущество през 1939 г. Сега, когато са в отбрана, им липсват както численост, така и мобилност. Като привърженик на ме-ханизираната война Гудериан си дава сметка, че упоритата съпротива ще е напразна и единствената възможност за спиране на настъплението се състои в контраманеври на танковите резерви. Той е принуден обаче да остане на брега на Висла и да гледа как точно преди руската атака част от оскъдните му танкови части са пренасочени към Будапеща. Като хвърля в боя част от оста-налите му бронетанкови сили близо до Келце, той печели време, за да се из-мъкнат обкръжените германски части при завоя на Висла. По-късно през първата седмица на офанзивата в руския обръч попадат 25 000 военноплен-ници — твърде малко за такъв голям пробив. Все по-намаляващите мобилни средства в германската армия ограничават възможностите й за бързо от-стъпление. Това личи от увеличаване на броя на военнопленниците — през втората седмица той почти се утроява и достига 86 000 души. Продължаващите руски атаки показват повишените мобилни възможности на руснаците.