Бирма
Когато в началото на май 1945 г. генерал Слим стига Рангун, в тила му остават 60 000 японски войници западно от река Салуин. Сега е важно да им се попречи да се измъкнат на изток в Тайланд и да не им се позволи да причиняват нови неприятности в превзетата от Слим територия при настъплението му към Рангун. За целта част от 4-ти корпус на генерал Месърви е върната назад, за да контролира мостовете на река Ситанг, а друга част да посрещне 33-ти корпус на Стопфърд, който напредва по течението на река Иравади. През май Стопфърд успява да осуети два опита на остатъците от 28-а армия на Сакураи от Аракан да преминат Иравади на изток, обаче много малки групи успяват все пак да се прехвърлят през реката и около 17 000 души стигат областта Пегу Йомас между Иравади и Ситанг. Опитът на остатъците от 33-та армия на генерал Хонда да предприемат атака за отклоняване на вниманието, за да им помогнат, завършва с провал. Затова след средата на юли войските на Сакураи се опитват да се измъкнат през териториите, контролирани от частите на Месърви, като се разделят на многобройни малки групи от по неколкостотин души. Повечето от тях са унищожени или попадат в плен. На източния бряг на река Ситанг, която тогава е най-пълноводна, успяват да се прехвърлят по-малко от 6000 души, но те не са в състояние да продължат да се сражават.
Нова Гвинея — Нова Британия — Бугенвил
През първата половина на 1944 г. при поетапното си стремително настъпле-ние по протежение на северното крайбрежие на Нова Гвинея войските на Макартър заобикалят няколко японски гарнизона и когато продължават към Филипините, оставят зад себе си остатъците от 5 противникови дивизии. Значителни по численост японски части остават изолирани и на островите на Нова Британия и Бугенвил. С инструкция от 12 юли до австралийския главнокомандващ генерал сър Томас Блейми Макартър го натоварва със задачата „да продължи да неутрализира“ остатъците от японците в тези райони. Блейми обаче тълкува инструкцията по по-агресивен начин, въпреки че разполага само с 4 дивизии, 3 от които са съставени от милиция, след като 2 австралийски дивизии са определени да участват в операцията срещу Филипините.
В Айтапе е изпратена 6-а австралийска дивизия, която през декември трябва да се насочи от там на изток и да унищожи 3-те слаби дивизии на генерал Адачи около Вевак (с обща численост от около 35 000 души). Освен че са изолирани, тези японски войски са зле въоръжени, зле нахранени и нападнатиот болести. Дългият 160 км преход през много труден терен е изпитание за австралийската транспортна система, а бойният дух на войниците не е особено висок поради болестите и убеждението, че няма належаща стратегическа необходимост от тази операция. Напредването е много бавно и Вевак е завзет едва през май, шест месеца по-късно, а остатъци от японските части продължават да се отбраняват във вътрешността до края на войната през август 1945 г. През това време японските сили са намалели с една пета. Австралийците губят в сраженията 1500 души, обаче загубите им от болести достигат 16 000 хиляди души.
В Нова Британия, на островите от Бисмарковия архипелаг, е изпратена 5-а австралийска дивизия и нейният командир генерал-майор А. Н. Рамзи проявява по-голямо благоразумие. До пристигането на неговата част през ноември американците са установили контрол над пет шести от територията на този голям остров, но останалата част се държи от близо 70 000 японци, повечето от тях съсредоточени в отдавна построената база в Рабаул. След като предприемат кратко настъпление до най-тясната част на острова, австралийците се задоволяват само да патрулират в района на тази къса отсечка, като оставят големия японски гарнизон да стигне до пълно изтощение. Така той е неутрализиран с минимални загуби, а в края на войната се предава.
Бугенвил, който се намира в западния край на Соломоновите острови, е най-големият от тази група. Там е изпратен 2-ри корпус на генерал Савидж с 3-та австралийска дивизия и 2 допълнителни бригади. Тук отново няма наложителна необходимост от настъпателни действия, тъй като японците, повечето от които са съсредоточени около Буин в южната част на острова, са заети повече с отглеждането на зеленчуци и улов на риба, за да попълват оскъдните си запаси от храна. В началото на 1945 г. обаче Савидж започва настъпление. Напредването е бавно, тъй като принуждава японците да отбраняват яростно районите, от които се снабдяват с храна, и след шест месеца е спряно поради големите наводнения. Както и в Нова Гвинея, австралийските войски не проявяват голям ентусиазъм в тази акция, която основателно смятат за ненужна.