Борнео
Инициативата за завладяването на Борнео идва главно от австралийците, които искат да прекъснат японското снабдяване с петрол и каучук и да предоставят на британците военноморска база в залива Бруней. Комитетът на британските началник-щабове не одобрява идеята, защото иска да установи база зъв Филипините, а британският Тихоокеански флот вече е ангажиран с акцията срещу Окинава и не желае да се връща на юг. Затова операцията е осъществена от 1-ви австралийски корпус (2 дивизии), командван от генерал-лейтенант сър Лесли Морсхед, и със съдействието на 7-и американски флот. На 1 май 1945 г. е превзет остров Таракан, който се намира на североизток от Бор-нео, а на 10 юни — заливът Бруней, без да е оказана сериозна съпротива. От там австралийските войски настъпват по брега до Сарауак. В началото на юли след продължителна бомбардировка петролодобивният център Баликпапан на югоизточното крайбрежие е атакуван и превзет след силна съпротива. Това е последният голям морски десант във войната.
През това време британските приготовления за превземането отново на Сингапур значително са напреднали, но се оказват ненужни поради капитула-цията на Япония през август. Когато на 12 септември Маунтбатън пристига в Сингапур, то е само да приеме общата капитулация на японските войски в Югоизточна Азия, която вече е подписана с предварително споразумение в Рангун на 27 август. С него се предават близо 750 000 японци.
Филипините
Въпреки че американците установяват стратегически контрол над Филипините в срок от пет месеца след първоначалния десант в Лейте през октомври, през март там все още има големи японски сили. Според по-късни сведения само в Лусон те са около 170 000 — много повече от преценките на американците навремето. Най-големите групи са съсредоточени в северната част на Лусон под командването на самия Ямашита, а други 50 000 — под командването на генерал Йокояма, се намират в планините близо до столицата Манила и контролират снабдяването на града с вода. Първите акции за изгонването им от там са отблъснати, след което японците атакуват позициите на 14-и корпус на генерал Грисуълд, който има за задача да ги унищожи. В средата на март пристига 11-и корпус на генерал Хол, за да поведе настъплението, и до края на май са завзети двата големи язовира при Ава и Ипо. През това. време силите на Йокояма вече са намалели наполовина, до голяма степен поради глад и болести, и скоро се превръщат в дезорганизирани групи, преследвани от филипинските партизани и американските войски. На всеки загинал в боевете се падат по 10 починали от глад и болести. В края на войната оцеляват и се предават едва 7000 души.
Междувременно войските на генерал Крюгер прочистват пътищата пътищата през морето Висаян, като така скъсяват морския път от Лейте до Лусон, а след това започват акция за прочистване на южната част на Лусон. Други войски прочистват островите южно от Лейте и заемат позиции на Минданао, където японският Имперски генерален щаб е изпратил 40 000 души, предвиждайки, че островът ще бъде една от приоритетните цели на американското нахлуване. До лятото японските части във всички тези области се оттеглят в планините, където бързо намаляват от глад и болести.
Последната фаза на този процес е американската атака срещу силите на Ямашита в северната част на Лусон. Тя започва на 27 април от 3 американскидивизии, които скоро са подсилени с четвърта, но срещат все по-големи труд-ности с навлизането навътре в планините, където Ямашита е събрал над 50 000 войници — два пъти повече, отколкото предполагат американците. Той се държи до края на войната в средата на август и се предава с останалите му 40 000 души и с 10 000 в другите части на Северен Лусон. Стратегическата необходимост от тази скъпо струваща акция за прочистване е твърде съмнителна.
Американската стратегическа въздушна офанзива
Въздушната офанзива срещу Япония не е много резултатна, докато не започва да се води от Марианските острови, превзети главно за тази цел през лятото на 1944 г. Главният й инструмент е Боинг В-29 „Сюпърфортрис“ — най-големият бомбардировач във Втората световна война, който носи бомбен товар малко повече от 7,5 т и развива скорост около 560 км/ч на височина над 10 000 м. Той има обсег на действие над 6000 км и е добре защитен с броня, както и от 13 картечници, които носи на борда си.