Фортът е построен така, че да може да посрещне всяка заплаха освен възможността върху покрива му да бъдат спуснати вражеските войници. Оттам шепата небесни воини на Вициг държат под прицел 1200 души в продължение на 24 часа, докато на мястото пристигнат германските сухопътни сили. Белгийските граничари на двата основни моста също са заварени неподготвени. На единия мост те палят фитил, за да взривят моста, но екипажът на един планер успява да влезе по петите на часовоите в караулката и да го угаси навреме. Трябва да се отбележи, че по целия фронт на настъплението защитниците взривяват мостовете според плана навсякъде освен там, където са били използвани парашутисти. Това показва колко тънка е била границата между успеха и провала на германците, тъй като успехът на операцията е зависел само от времето. До следващата сутрин през канала преминават достатъчно германски войски, които прегазват слабата белгийска защита зад него. След това двете бронетанкови дивизии на Хьопнер (3-та и 4-та) преминават през неразрушени-те мостове и се разгръщат в равнината зад тях. Стремителното им настъпление принуждава белгийските войски да започнат общо отстъпление точно когато френските и британските войски пристигат, за да ги подкрепят. Този пробив в Белгия не е решителният удар на настъплението на Запад, но той има изключително важен ефект, тъй като не само привлича вниманието на съюзниците в погрешна посока, но и ангажира по-голямата част от мобилните им сили в разразилата се там битка и тези мобилни дивизии не могат да бъдат изтеглени и прехвърлени на юг, за да посрещнат по-голямата заплаха — на 13 май, която внезапно надвисва над френската граница в най-слабото и място отвъд западния край на незавършената линия „Мажино“. Междувременно механизираните авангарди на групата армии под командването на Рундщет напредват през Люксембург и Белгия към Франция. След като прекосяват 120 км през Ардените и се справят със слабата съпротива там, те преминават френската граница и се появяват на бреговете на река Мьоз рано на четвъртия ден от офанзивата. Да се прехвърли голямо количество танкове и моторизирани средства през такъв труден терен, е дръзко начинание. Открай време традиционните стратези са смятали този терен за „непроходим за големомащабна офанзива“, камо ли за танкова операция. Но това увеличава възможностите за изненада, като същевременно гъстите гори помагат да се прикрие настъплението и да се скрие силата на удара. Тъкмо френското Върховно командване помага най-много за успеха на Хитлер. Разтърсващият ефект на удара през Ардените се дължи най-вече на френския план, който от германска гледна точка отговаря идеално на германския преработен план. Това, което се оказва фатално за французите, е не, както много хора си представят, възприетата отбранителна позиция или предоверяването им в непобедимостта на линията „Мажино“, а по-офанзивната страна на техния план. Втурвайки се в Белгия с лявото крило на своите войски, те помагат на противника и влизат сами в капан също както се случва с техния почти фатален План XVII от 1914 г. Този път той се оказва още по-пагубен, тъй като противникът е по-маневрен и се придвижва с моторизирани средства, а не пеш. Наказанието също е по-голямо, защото настъпващият ляв фланг, състоящ се от 3 френски армии и една британска, е най-модерно снаряжената мобилна част на съюзническите сили.
С всяка стъпка напред, която правят тези армии при втурването си в Белгия, тилът им все повече се излага на фланговото настъпление на Рундщет през Ардените. Още по-лошото е, че центърът на съюзническото настъпление се пази от няколко второстепенни френски дивизии, състоящи се от възрастни мъже, които не разполагат с достатъчно количество жизненонеобходими противотанкови и противосамолетни оръдия. Оставянето на центъра под такова слабо прикритие е най-голямата грешка на френското Върховно командване, начело на което са генералите Гамелен и Жорж.
За германското настъпление през Ардените може да се каже, че е рискована операция и една изключително добре свършена щабна работа. Преди раз-съмване на 10 май срещу границата с Люксембург се наблюдава най-голямото съсредоточаване на танкове по време на война — уникално до този момент. То се състои от 3 танкови корпуса, наредени в 3 блока, с бронетанкови дивизии в първите два и с моторизирани пехотни дивизии в третия. Авангардът се води от генерал Гудериан, а цялата операция се командва от генерал Фон Клайст.