На 23 август Рибентроп взема самолета за Москва и договорът е подписан. Той е придружен от тайно споразумение, съгласно което Полша трябва да бъде поделена между Германия и Русия.
Този договор прави войната сигурна, като се има предвид какви чувства предизвикват агресивните действия на Хитлер. След като са обещали помощ на Полша, британците вече не могат да гледат отстрани, без да загубят престиж и без да отворят на Хитлер пътя към по-голямо завоевание. А и той не може да се откаже от намеренията си спрямо Полша, дори и да си дава сметка, че това би означавало обща война.
Така влакът на европейската цивилизация се втурва в един дълъг тъмен тунел, от който излиза едва след шест изтощителни години. Дори и тогава яркото слънце на победата се оказва илюзорно.
Първата фаза на войната
В петък, 1 септември 1939 г., германските армии нахлуват в Полша. В неделя, 3 септември, британското правителство обявява война на Германия в съответствие с дадените по-рано гаранции за Полша. Шест часа по-късно френското правителство още по-неохотно последва англичаните.
След по-малко от месец Полша е завладяна. След девет месеца Западна Европа потъва под разлялата се военна вълна.
Можеше ли Полша да се задържи по-дълго? Можеха ли Франция и Великобритания да направят повече, за да намалят германския натиск върху Пол-ша? Сега знаем, че като се има предвид числеността на въоръжените сили, на пръв поглед отговорът на тези два въпроса е „да“.
През 1939 г. германската армия далеч не е готова за война. Поляците и французите имат заедно 150 дивизии, включително 35 резервни, част от които трябва да бъдат пазени за френските ангажименти в отвъдморските територии, срещу общо 98 германски дивизии, 36 от които все още не са добре обучени. От 40-те дивизии, които германците оставят, за да защитават западната си граница, само 4 са действащи, напълно обучени и снаряжени. Стратегията на Хитлер обаче поставя Франция в положение, при което тя би могла да облекчи натиска и върху Полша само ако предприеме бърза атака — действие, за което армията и не е подходяща. Остарялата й система на мобилизация е бавна в осигуряването на нужните войски и нападателните й планове са в зависимост от масовото използване на тежката артилерия, която е готова едва на шестнайсетия ден. През това време съпротивата на полската армия рухва.
Полша е много затруднена от стратегическото си положение. Страната лежи като „език“ между челюстите на Германия, а полската стратегия го прави още по-лошо с поставянето на основните полски сили близо до върха на езика. Освен това тези войски са с остарели идеи и снаряжение и все още вярват във възможностите на кавалерията, която се оказва безпомощна срещу германските танкове.
По това време германците имат готови само 6 бронетанкови и 4 механизирани дивизии, но благодарение на ентусиазма на генерал Гудериан и подкрепата на Хитлер те са отишли по-напред от която и да било друга армия във възприемането на новата идея за високоскоростната механизирана война, оформила се сред британските привърженици на този нов, бърз начин на действие. Германците са развили и много по-силни военновъздушни сили от другите страни, докато не само поляците, но и французите остро се нуждаят от авиация дори само за поддръжка и защита на армиите си.
Така поляците стават свидетели на първата победоносна демонстрация на новата тактика на светкавичната война от страна на германците, докато западните съюзници на Полша са още в процес на подготовка за една война по обичайния до този момент начин. На 17 септември Червената армия настъпва през източната граница на Полша — един удар в гръб, който решава съдбата й, тъй като тя почти не разполага с войски, за да се противопостави на това второ нахлуване.
Бързият разгром на Полша е последван от шестмесечно затишие, наречено от наблюдателите „Странната война“, заблудени от спокойствието на повърхността. По-вярно би било да се нарече „Зимата на илюзиите“, тъй като лидерите и обществеността на западните страни в същото време чертаят претенциозни планове за атака срещу фланговете на Германия и говорят прекалено открито за това.
В действителност няма изгледи Франция и Великобритания да достигнат нужната мощ, за да победят сами Германия. Най-голямата им надежда е, че сега, когато Германия и Русия са изправени една срещу друга с обща граница, между тези двама изпитващи взаимно недоверие съюзници ще се появят търкания, които ще насочат разрушителната мощ на Хитлер на Изток вместо на Запад. Това става година по-късно и можеше да се случи по-рано, ако западните съюзници не проявяваха нетърпение, което е характерно за демокрациите.