Техните гръмки и заплашителни приказки за нападение срещу фланговете на Германия подтикват Хитлер да ги изпревари. Първият му удар е окупацията на Норвегия. Заловените протоколи от съвещанията му показват, че до началото на 1940 г. той все още смята „запазването на норвежкия неутралитет за най-добрия курс“ за Германия, но през февруари решава, че „англичаните възнамеряват да направят десант и аз искам да бъда там преди тях“. На 9 април там пристига малка германска окупационна сила, която обърква британските планове за установяване на контрол върху тази неутрална територия и завзема главните пристанища, докато вниманието на норвежците е погълнато от навлизането на британския флот в норвежки води.
Следващият удар на Хитлер е на 10 май срещу Франция и страните от Бенилюкс. Той започва подготовката за него предишната есен, когато съюзниците отхвърлят предложението му за мир, което той прави, след като побеждава Полша, давайки си сметка, че елиминирането на Франция му предлага най-добрата възможност да накара Великобритания да се съгласи на мир. Лошото време и съмненията на неговите генерали обаче стават причина за неколкократни отлагания от ноември нататък. След това на 10 януари един германски щабен офицер, който лети за Бон с документи за плана, губи ориентация в снежната буря и каца в Белгия. Този гаф става причина офанзивата да бъде отложена за май и междувременно планът драстично е преработен. Това е твърде нещастно обстоятелство за съюзниците и за известно време твърде щастливо за Хитлер. Същевременно то променя целия по-нататъшен развой на войната.
Старият план, който предвижда главното настъпление да се осъществи през Централна Белгия, на практика би довел до челен сблъсък с най-добрата част от френско-британските сили и по всяка вероятност би завършил с провал, което би разклатило авторитета на Хитлер. Новият план, предложен от Манщайн, изненадва напълно съюзниците и ги изважда от равновесие, което води до катастрофални последици. Докато те навлизат дълбоко в Белгия, за да го посрещнат там и в Холандия, главните германски танкови сили — 7 танкови дивизии — настъпват през хълмистите и покрити с гори Ардени, които съюзническото Върховно командване смята за непроходими за танкове. Като преминават река Мьоз, без да срещнат съществена съпротива, те пробиват слабата отбрана на съюзниците и след това изключително бързо се насочват на запад към крайбрежието на Ламанша в тила на съюзническите армии в Белгия, прекъсвайки комуникациите им. Британската армия едва успява да се измъкне по море през Дюнкерк. Белгийците и голяма част от французите са принудени да се предадат. Последиците са непоправими. Когато германците насочват удара си на юг през следващата седмица, останалите френски армии вече не са в състояние да им се противопоставят.
А тази разтърсила света катастрофа можеше лесно да бъде предотвратена. Танковото настъпление можеше да бъде спряно много преди да достигне Ламанша, чрез концентриран контраудар с подобни сили. Но въпреки че имат повече и по-добри танкове от противника, французите ги държат разпръснати на малки групи както през 1918 г.
Настъплението можеше да бъде спряно и по-рано на брега на Мьоз, ако французите не бяха се втурнали в Белгия, оставяйки толкова незащитена отбранителната си линия в Ардените, или ако бяха прехвърлили по-бързо там резервите си. Френското командване обаче не само смята Ардените за непроходими за танкове, но и е на мнение, че една евентуална атака през река Мьоз би била нещо в стил 1918 г., за което на германците ще е нужна близо седмица за подготовка след пристигането им там, а това би дало на французите достатъчно време да докарат резервите си. Танковите части обаче стигат реката на 13 май и я форсират още същия следобед. Скоростта, с която се развива танковата атака, праща в историята остарелите представи за бавно развиващото се настъпление.
Бързината на това светкавично настъпление е възможна само защото ръководителите на съюзниците не са наясно с новата тактика, поради което не знаят как да й се противопоставят. Настъплението можеше да бъде спряно дори преди река Мьоз, ако подстъпите към нея бяха защитени от минни заграждения. То можеше да бъде спряно и без мини, просто с дървета, повалени през горските пътища, които водят до Мьоз. Загубата на време за разчистването им щеше да бъде фатална за германците82.
82
Един мой френски приятел, тогава отговарящ за отбраната на сектор при Мьоз, поискал от Върховното командване разрешение да стори това, но му казали, че пътищата трябва да бъдат чисти за настъплението на френски моторизирани части. Тези моторизирани части навлизат в Ардените, но бързо излизат от там, следвани по петите от германците.