Естествените последици от такова разпростиране на прекалено дълъг фронт са отложени и войната се проточва от влизането на Япония в нея през декември 1941 г. След време това се оказва по-пагубно за перспективите на Хитлер, защото вкарва в нея и Америка. Временният ефект от изненадващото японско нападение срещу Пърл Харбър, което осакатява американския Тихоокеански флот, дава възможност на японците да разгромят съюзническите позиции в югозападната част на Тихия океан — Малая, Бирма, Филипините и Холандска Източна Индия. Но при тази бърза експанзия те са разтеглени на много по-голямо разстояние, отколкото са възможностите им да задържат тези придобивки — все пак Япония е малка островна страна с ограничена индустриална мощ.
Третата фаза на войната
След като Америка разгръща военната си мощ, а Русия оцелява, за да разгърне своята, поражението на силите на Оста — Германия, Италия и Япония — става сигурно, тъй като общият им военен потенциал е много по-малък. Единствените неизвестни са колко време ще е необходимо за това и колко пълно ще бъде то. Максималното, на което агресорите, сега влезли в ролята на отбраняващи се, могат да се надяват, е да получат по-добри условия за мир, печелейки време, докато на „гигантите“ им омръзне да воюват или се скарат помежду си. Възможностите за такава продължителна съпротива обаче зависят от скъсяването на фронтовете. А никой от лидерите на Оста не може да понесе „загубата на престиж“ заради доброволно отстъпление и затова се вкопчва във всяка позиция до нейното рухване.
В третата фаза на войната няма истински повратен момент, а само една непрекъснато надигаща се приливна вълна.
Тя се разлива по-лесно в Русия и Тихия океан, тъй като непрекъснато се засилва военното превъзходство на съюзниците в тези райони и тъй като там има достатъчно място за маневриране. В Южна и в Западна Европа настъплението на съюзниците среща повече пречки, защото пространството е по-тясно.
Англо-американските войски, които се връщат отново в Европа през юли 1943 г., са улеснени, тъй като Хитлер и Мусолини прехвърлят войски през морето в Тунис с надеждата да установят там плацдарм, за да спрат настъплението на съюзническите армии едновременно от Египет и от Алжир. Тунис се превръща в капан и пленяването на цялата германско-италианска армия там оставя Сицилия почти без защита. Когато обаче през септември 1943 г. съюзниците настъпват от Сицилия в Италия, напредването им в този тесен планински полуостров е затруднено и се развива бавно.
На 6 юни 1944 г. главните съюзнически армии, съсредоточени в Англия за прехвърляне през Ламанша, правят десант в Нормандия. Успехът му зависи от това, дали ще успеят да установят на брега достатъчно голям плацдарм, в който да струпат войски и да пробият германската отбранителна линия, която прегражда пътя им. Веднъж пробият ли я, цялата територия на Франция би се открила за маневри на техните армии, които са напълно механизирани за разлика от основната част на германските сили.
Така германската отбрана е обречена на разгром, ако не успее да отхвърли нападателите обратно в морето още в първите дни. Но придвижването на танковите им резерви е фатално забавено от парализиращата намеса на съюзническите военновъздушни сили, които имат превъзходство над Луфтвафе в съотношение 30 : 1. Дори и ако германците бяха успели да отблъснат нахлуването в Нормандия, огромното превъзходство на съюзниците във въздуха, приложено директно срещу Германия, би направило сигурен нейния разгром. До 1944 г. съюзническата стратегическа въздушна офанзива далеч не е в състояние да постигне възлаганите й надежди като алтернатива на нахлуването по суша и ефектът от нея до голяма степен се надценява. Безразборните бомбардировки на градове не намаляват сериозно германското военно производство, нито успяват да сломят волята на населението и да го принудят да капитулира, както се очаква. Неговите тиранични лидери го държат прекалено здраво в ръцете си, а отделните хора не могат да се предадат на летящите в небето бомбардировачи. Но през 1944–1945 г. съюзническите военновъздушни сили са ръководени по-добре, точността на извършваните от тях бомбардировки непрекъснато нараства и това има съкрушителен ефект върху основните центрове на военна продукция, които са от жизненоважно значение за способността на противника да се съпротивява.
В Далечния изток превъзходството на военновъздушните сили също се оказва основен фактор за сигурния разгром на Япония, без да има нужда от употребата на атомната бомба.