Пак в този ден Рейно решава да смени Гамелен, като извиква Вейган, няко-гашен помощник на Фош от Сирия. Той пристига едва на 19 май, така че в продължение на три дни Върховното командване изчаква. На 20 май Гудериан стига до Ламанша и прекъсва комуникациите на съюзническите армии в Белгия. Вейган е още по-старомоден от Гамелен и продължава да крои пла-новете си в духа на 1918-а. Така надеждата за промяна на ситуацията умира.
Ако трябва да резюмираме нещата, съюзническите лидери правят всичко твърде късно или погрешно, а накрая не вършат нищо, за да избегнат ката-строфата.
Измъкването на британския експедиционен корпус през 1940 г. се дължи до голяма степен на личната намеса на Хитлер. След като танковете му за-владяват северната част на Франция и отрязват пътя на британската армия до нейната база, той спира точно когато тя се кани да навлезе в Дюнкерк — пос-ледното останало пристанище за бягство на англичаните. В този момент ос-новната част от британските експедиционни сили все още е на километри от пристанището. Хитлер обаче спира настъплението на танковете си за три дни.
Това негово действие запазва британските сили в момент, когато не би могло да ги спаси нищо друго. Позволявайки им да се спасят, той им дава възможност да се прегрупират във Великобритания, да продължат войната и да охраняват крайбрежието и да пречат на нахлуването на германците на ос-трова. Така той подготвя собствения си провал и провала на Германия пет години по-късно. Давайки си ясна сметка за осъществилото се на косъм из-мъкване, но без да имат представа за причината, британците говорят за „чудото при Дюнкерк“.
Как и защо Хитлер издава тази съдбоносна заповед? В много отношения това остава загадка и за германските генерали и никога няма да може да се научи със сигурност как е стигнал до това решение и какви са били мотивите му. Дори да беше дал някакво обяснение, то едва ли щеше да е достоверно Когато хора с високо положение направят фатална грешка, след това те рядко казват истината, а Хитлер не е от онези велики мъже, които си падат много по нея. По-вероятно е да се допусне, че обяснението му би объркало още повече нещата. Възможно е също така той да не може да даде някакъв смислен довод, дори и да иска, защото мотивите му по принцип са били много объркани, а настроенията — твърде променливи. Още повече че спомените на всички мъже обикновено са оцветени от онова, което става по-късно.
Продължителното изучаване на това съдбоносно събитие дава достатъчно факти на историка, за да може парче по-парче не само да възстанови хода на събитията, но и да даде сравнително логични обяснения на причините, довели до фаталното решение.
След като прекъсват притока на доставки за левия фланг на съюзниците в Белгия, на 20 май танковите корпуси на Гудериан стигат морето близо до Абвил. Тогава завиват на север, насочвайки се към пристанищата по брега на Ламанша и тила на британската армия, която все още е в Белгия, изправена срещу фронталното настъпление на пехотните части на Бок. Отдясно на Гу-дериан в това придвижване на север са танковите корпуси на Райнхарт, които също са част от армейската групировка на Клайст.
На 22 май в резултат от настъплението е изолиран Булон, а на следващия ден — Кале. Така частите на Гудериан достигат Гравлин, който е на по-малко от 15 км от Дюнкерк — единственото пристанище, останало за спасение на британските експедиционни сили. Танковите корпуси на Райнхарт също пристигат на брега на Ламанша в сектора Ер, Сен Омер, Гравлин. Там обаче настъплението е спряно със заповед отгоре. На командирите на танковите части е наредено да установят частите си зад линията на канала. Те засипват началниците си с куп въпроси и протести, но им е казано, че това става „по лична заповед на фюрера“. Преди да се заровим по-дълбоко в корените на тази спасителна намеса, нека видим какво става в британската страна, и да проследим широкомащаб-ната спасителна операция. На 16 май главнокомандващият генерал лорд Горт изтегля крачка назад британските експедиционни войски от предните им позиции по фронтовата линия при Брюксел. Но още преди да стигнат новата си позиция при Шелда, тя става твърде несигурна, тъй като Гудериан прекъсва комуникациите на британската армия далеч на юг. На 19 май правителството чува, че Горт „проучва възможността за изтегляне към Дюнкерк, ако то му бъде наложено“. Кабинетът обаче му изпраща заповеди да настъпи на юг във Франция и да си пробие път през германската мрежа в тила на противника, макар правител-ството да е информирано, че британските части имат продоволствия само за четири дни и муниции, достатъчни само за една битка.