Това е денят, в който Гудериан внезапно е спрян при настъплението му към морето. На следващия ден Халдер отбелязва: „Всеки час е ценен… Обаче в щаба на фюрера виждат нещата различно… Неоснователно продължават да се притесняват за южния фланг. Фюрерът е гневен и крещи, че сме на път да провалим цялата кампания“. Едва късно същата вечер, когато Халдер успява да го увери, че пехотните части са напреднали и са успели да заемат позиции покрай Есн като защитен фланг, Хитлер се съгласява да позволи на танковите сили да продължат.
Два дни по-късно те достигат брега на Ламанш, като прекъсват комуникациите на съюзническите армии в Белгия. Този великолепен успех, изглежда временно приглушава съмненията на Хитлер. Но те се появяват отново, когато танковите му части се насочват на север, особено след кратката паника, предизвикана от британската танкова контраатака при Арас, въпреки че тя е твърде слаба. Танковите части, които са много ценни за него, сега се насочват към заеманата от британците зона, а Хитлер ги смята за особено трудни противници. Същевременно той е обезпокоен от това, какво биха могли да планират французите на юг.
Както изглежда, решението на Хитлер да посети щаба на Рундщет сутринта на 24 май в критичен момент, не е от най-удачните, защото Рундщет е предпазлив стратег, който отчита всички неблагоприятни фактори и избягва грешки, основаващи се на прекален оптимизъм. По тази причина той често е добър коректив на Хитлер със своите трезви и умерени преценки. В този слу-чай обаче те не са в полза на германците. Правейки преглед на ситуацията, той отбелязва, че танковите части са изтощени от дългия и бърз преход, и посочва възможността да се натъкнат на атаки от север и особено от юг. Тъй като Рундщет е получил предишната нощ заповеди от главнокомандващия Браухич обкръжението на север да бъде завършено от Бок, още по-естествено е той да мисли за следващата фаза на юг.
Освен това щабът на Рундщет е все още в Шарльовил, недалеч от Седан, непосредствено зад Есн, и е в центъра на германския фронт на юг. Това ме-стоположение предполага съсредоточаване върху онова, което се случва от-пред, като се обръща по-малко внимание на края на десния фланг, където победата изглежда сигурна. Дюнкерк почти не е в полезрението на Рундщет. Хитлер „се съгласява изцяло“ с резервите на Рундщет и дори подчертава първостепенната необходимост танковите части да бъдат запазени за следващи операции.
Когато се завръща следобед в щаба си, той нарежда да извикат главноко-мандващия. Разговорът е много неприятен и завършва с това, че Хитлер дава категорична заповед за спиране на настъплението. Същата вечер Халдер резюмира със съжаление резултата от това в дневника си: „Левият фланг, състоящ се от танкови и моторизирани части, които нямат пред себе си про-тивник по този начин ще бъдат спрени по лична заповед на фюрера. Завър-шването на пълното обкръжение на противниковата армия ще бъде оставено на Луфтвафе!“
Дали Хитлер издава заповедта за спиране на настъплението под влияние на Рундщет? Ако е почувствал, че е бил повлиян от Рундщет, той почти сигурно щеше да го спомене след измъкването на англичаните в обясненията, защо е взел това решение, тъй като е склонен да хвърля вината върху други за допуснатите грешки. Но в този случай никъде в последвалите обяснения не се споменава, че мнението на Рундщет му е повлияло. Липсата на такова спо-менаване е многозначителна.
Изглежда по-вероятно Хитлер да е отишъл в щаба на Рундщет с надеждата да намери допълнително оправдание за съмненията си и за промяната на плана, която е искал да наложи на Браухич и Халдер. Първоначално изглежда, че въздействието е дошло от Кайтел и Йодл — двамата главни членове на щаба му. Особено показателни са твърденията на генерал Варлимонт, който по това време поддържа тесни връзки с Йодл. Обезпокоен от слуха за спиране на настъплението, той отива при Йодл, за да иска разяснения: „Йодл потвърди че заповедта е издадена, и ми се стори, че е раздразнен от запитването ми. Самият той зае същата позиция като Хитлер, подчертавайки, че личният опит не само на Хитлер, но и на Кайтел и неговият от Фландрия през Първа-та световна война несъмнено показват, че танковете не могат да действат сред блатата на Фландрия или че ако действат, това не би могло да стане без тежки загуби. А такива загуби не могат да бъдат позволени с оглед на вече намалените сили на танковите корпуси, както и на техните задачи в предстоящия втори етап от офанзивата във Франция“.
Варлимонт добавя, че ако инициативата за издаване на заповедта за спира-не на настъплението е дошла от Рундщет, той и другите от щаба на Върхов-ното командване са щели чуят за това. Йодл, който търси оправдание за решението, „със сигурност нямаше да пропусне да посочи фелдмаршал Фон Рундщет като човека, станал инициатор или най-малко поддръжник на тази заповед“, тъй като това би сложило край на критиките поради безспорния авторитет на Рундщет по оперативните въпроси сред всички висши офицери в Генералния щаб. Варлимонт заявява: „Друга причина за спирането на настъплението, която ми бе разкрита по онова време, бе Гьоринг, който се е явил и е уверил фюрера, че авиацията му ще довърши работата по обкръжаването, като затвори от въздуха страната на обръча откъм морето. Той несъмнено е надценил ефикасността на собствените си сили.“ Това твърдение на Варлимонт е много показателно, когато се отнесе към вече цитираното последно изречение на Халдер от написаното в дневника му на 24 май. Освен това Гудериан заявява, че заповедта е стигнала до него чрез Клайст с думите: „Дюнкерк трябва да бъде оставен на Луфтвафе. Ако завладяването на Кале бъде затруднено, тази крепост също трябва да бъде оставена на Луфтвафе“. Гудериан отбелязва: „Мисля, че суетата на Гьоринг е причината за съдбоносното решение на Хитлер“.