Условията на Хитлер са предадени на френските пратеници на 20 юни в същия железопътен вагон в гората Компиен, където германските пратеници са подписали примирието от 1918 г. Докато върви дискусията, германското настъпление продължава отвъд Лоара, но на 22 юни германските условия са приети. Примирието влиза в сила в 1,35 часа сутринта на 25 юни, след като е договерено и примирие с Италия.
Осма глава
Битката за Великобритания
Въпреки че войната започва на 1 септември 1939 г. с германското нахлуване в Полша, което е последвано два дни по-късно от британска и френска декла-рация за обявяване на война на Германия, едно от най-необикновените неща в историята е, че Хитлер и германското Върховно командване не правят планове или подготовка да се справят със съпротивата на Великобритания. Още no-странното е, че през дългия, близо деветмесечен интервал не е направено нищо преди началото на голямата германска офанзива на Запад през май 1940 г. Няма никакви планове дори след като Франция очевидно търпи поражение и падането й е сигурно.
От това става много ясно, че Хитлер разчита на съгласие от британското правителство за компромисен мир при благоприятни условия, каквито е скло-нен да предложи, и че въпреки големите си амбиции няма желание да доведе конфликта с Великобритания до решителен край. И наистина, Хитлер дава на германските генерали да разберат, че войната е приключила, разрешени са отпуски и част от силите на Луфтвафе са прехвърлени на други потенциални фронтове. Нещо повече, на 22 юни той заповядва да бъде извършена демоби-лизация на 35 дивизии.
Дори когато Чърчил изрично отхвърля всякаква възможност за компромис и решението му да продължи войната е очевидно, Хитлер продължава да вярва, че това е блъф, и смята, че Великобритания рано или късно ще признае „безизходното си военно положение“. Тази надежда не угасва бързо. Едва на 2 юли той дава нареждане да бъде проучен въпросът за завладяване на Великобритания чрез нападение, но продължава да се съмнява в подобна необхо-димост, докато накрая, на 16 юли, две седмици по-късно, заповядва да започне подготовката за инвазия под кодовото название операция „Морски лъв“. Все пак той заявява, че подготовката трябва да бъде завършена до средатата на август.
Дори тогава явните резерви на Хитлер или поне раздвоението му личат от факта, че на 21 юли той споделя пред Халдер намерението си да се обърне и да реши проблема с Русия, като я нападне, ако е възможно, същата есен. На 29 юли в щаба на Върховното командване Йодл казва на Варлимонт, че Хитлер е решен да води война с Русия. Няколко дни по-рано оперативният щаб на танковата групировка на Гудериан е върнат в Берлин, за да подготви планове за участието на танкови сили в такава кампания.
Когато Франция капитулира, германската армия е била абсолютно непод-готвена за такова начинание, като нападението на Великобритания. Щабът дори не го е планирал, камо ли да го е проучвал. Войските не са били обучавани в прехвърляне по море и в извършване на десантни операции, нито са били построени десантни средства за такива цели. Така че единственото, което е било възможно да се направи, е било да се съберат набързо кораби, в пристанищата по брега на Ламанша да се докарат шлепове от Германия и Холандия и да се проведат тренировки на войските за натоварване и слизане на брега. Само временното „оголване“ на британските въоръжени сили след загубата на по-голямата част от снаряжението им във Франция е предлагало перспективи за успех при такива бързи импровизации.
Главната част от операцията е поверена на фелдмаршал Фон Рундщет и неговата група армии „А“, която включва 16-а армия (под командването на генерал Буш) отдясно и 9-а армия (командвана от генерал Щраус) отляво. Натоварени в различни пристанища между устията на реките Шелда и Сена, транспортираните по море войски трябва да се съберат на южния английски бряг между Фолкстън и Брайтън, а през това време една въздушнодесантна дивизия трябва да завземе покрития със скали район между Доувър и Фолкстън. Съгласно плана на операция „Морски лъв“ при първата вълна на брега трябва да дебаркират 10 дивизии в срок от четири дни, които да устано-вят широко предмостие. След около седмица трябва да започне главното на-стъпление навътре в английска територия, като първата му цел ще бъде зае-мането на височините по протежение на дъгата от устието на Темза до Портсмът. В следващата фаза Лондон трябва да бъде изолиран откъм запад.