6-а армия от група „В“ (под командването на фелдмаршал Райхенау) трябва да извърши допълнителна операция с 3 дивизии. При първата вълна частите трябва да отплават от Шербур и да слязат на брега на залива Лайм западно от Портланд Бил, за да се насочат на север към устието на Севърн.
Във втората вълна на инвазията трябва да участва мобилна сила, състояща се от 6 танкови и 3 моторизирани дивизии, разделени в 3 корпуса. Тя трябва да бъде последвана от трета вълна с участието на 9 пехотни дивизии и четвърта вълна — от 8 пехотни дивизии. Въпреки че в първата вълна няма танкови дивизии, към нея ще бъдат придадени около 650 танка, които трябва да бъдат пренесени с първия от нейните 2 ешелона (водещият ешелон ще съставлява около една трета от общата сила, състояща се от 250 000 души) Транспортните средства за преминаването на Ламанша от двете части напървата вълна трябва да се състоят от 155 транспортни кораба с обща това-роподемност 700 000 т плюс 3000 по-малки съда — 1720 баржи, 470 влекача и 1160 моторни лодки.
Подготовката започва едва в края на юли и щабът на германските военно-морски сили заявява, че такова голямо количество морски съдове не може да бъде събрано и подготвено за започване на операция „Морски лъв“ по-рано от септември, обаче Хитлер нарежда приготовленията да завършат до средата на август. (Истината е, че в края на юли щабът на ВМС препоръчва операцията да бъде отложена за пролетта на 1941 г.)
Но това не е единствената пречка. Германските генерали се опасяват много от рисковете, на които ще се натъкнат войските им при преминаването на морето. Те нямат особено доверие нито на собствения си флот, нито на воен-новъздушните си сили, че ще успеят да държат открит пътя за преминаване, и настояват нападението да бъде на достатъчно широк фронт (от Рамсгейт до залива Лайм), за да бъдат разредени отбраняващите се сили и да бъде отвле-чено вниманието им. Германските адмирали се страхуват дори повече от това, което би могло да стане, когато на сцената се появи британският флот. Тяхното доверие в собствените им сили да попречат на намесата му е малко или почти никакво и още от самото начало настояват, че планът на армията за нападение на широк фронт ще бъде незащитим и че преминаването трябва да бъде ограничено в сравнително тесен, защитен от мини коридор и малко въоръжени сили. Тези ограничения засилват още повече съмненията на генералите. Адмирал Редер подчертава най-вече необходимостта от превъзходство във въздуха в района на преминаването на Ламанша.
След разговор с Редер на 31 юли Хитлер се съгласява с мнението на флота, че „Морски лъв“ не може да започне преди средата на септември. Обаче операцията още не е окончателно отложена за 1941 г., тъй като Гьоринг го уверява че Луфтвафе може да попречи на намесата на британския флот и да изгони англичаните от небето. Командирите на военноморските и на су-хопътните сили нямат нищо против да му бъде позволено да опита една пред-варителна офанзива от въздуха, която не ги ангажира с нищо определено, ако не се окаже успешна.
Впоследствие тя не успява, така че борбата във въздуха става основен и на практика единствен фактор в решителната битка за Великобритания.
Превъзходството на Луфтвафе над Кралските военновъздушни сили (RAF) не е чак толкова голямо, както по общо мнение се смята навремето. Германската авиация не може да поддържа продължителна атака чрез следващи една след друга вълни от голям брой бомбардировачи, а изтребителите й не са много повече британските. Офанзивата се осъществява главно от 2-ри и 3-ти въздушен флот (луфтфлоте) под командването на фелдмаршалите Алберт Кеселринг и Хуго Шпер-ле, като първият е разположен в Североизточна Франция и Белгия и в Холан-дня, а вторият — в Северна и Северозападна Франция. Всеки флот е самосто-ятелно обединение, което е предимство при взаимодействието с настъплението на сухопътните войски в Полша и на Запад, но не и в една чисто въздушна кампания. Всеки въздушен флот прави свои самостоятелни планове и ги пред-ставя отделно. Общ план няма.
На 10 август, когато офанзивата е на път да започне сериозно, двата флота имат общо 875 обикновени (летящи на по-голяма височина) и 316 пикиращи бомбардировача. (Пикиращите бомбардировачи се оказват толкова уязвими от британските изтребители, че са изтеглени от битката след 18 август и оставени в резерв за инвазията.)
Освен това 5-и въздушен флот, базиран в Норвегия и Дания и командван от генерал Щумпф, има 123 нормални бомбардировача, но участието му в битката е само веднъж — на 15 август, и загубите му при този далечен преход се оказват твърде тежки, за да бъде повторено. Въпреки това присъствието му все пак има отклоняващ ефект, тъй като продължава да държи част от силите на британската изтребителна авиация в Североизточна Англия. Освен това дава и 100 бомбардировача в края на август, които да попълнят загубите на въздушен флот 2 и 3.