Така още от началото става съвсем ясно и очевидно, че германските бом-бардировачи са твърде зле въоръжени, за да могат да отблъскват британските изтребители без собствен ескорт от изтребители.
Сравняването на пилотите на изтребители е по-сложно и в началните фази на битката далеч не е в полза на британците. Макар и да са обучени при високи изисквания, малобройността им е сериозна. Школите за обучение на Кралските военновъздушни сили се разрастват твърде бавно и недостатъците им определят в значителна степен воденето на битката. Налага се максимално да се пестят пилотите, дори с цената на някои успешни германски въздушни нападения. Не самолетите, а хората са главната причина за безпокойството на Даудинг.
Чрез икономично използване на ресурсите си през юли в началото на август той успява да увеличи броя на пилотите си до 1434, но месец по-късно те намаляват на 840 и загубите достигат до 120 на седмица. През целия месец от школите за обучение на военновъздушните сили излизат не повече от 260 летци изтребители. През септември положението става още по-лошо, тъй като броят на опитните пилоти намалява, а набързо подготвените новаци са по-уязвими поради липсата на опит. Влизащите в бой нови ескадрили, които заменят вече изтощените, често дават повече загуби в сравнение със заменените. В много случаи умората е съпроводена от спадане на бойния дух и увеличаване на нервността.
Първоначално германците нямат такъв сериозен проблем с броя на летците. Въпреки тежките загуби на континента през май и юни от летателните школи излизат повече пилоти, отколкото намиращите се на фронта ескадрили могат да поемат. Но бойният им дух е засегнат сериозно от отношението на Гьоринг и на някои други в командването на Луфтвафе към изтребителната авиация, които я смятат за „отбранително“ и второстепенно средство. Освен това тя губи много от най-добрите си летци, тъй като ги прехвърлят да попълват загубите на бомбардировачите и пикиращите бомбардировачи. Същевременно Гьоринг продължава да критикува изтребителната авиация за липса на агресивност и я обвинява за загубите на Луфтвафе, които се дължат до голяма степен на неговата липса на прозорливост и на грешки в планирането.
За разлика от германските пилоти бойният дух на британските летци на изтребители е повдигнат от съзнанието, че през тези критични месеци на тях гледат и ги хвалят като „Малцината“ на Чърчил, цвета на Кралските воен-новъздушни сили и героите на нацията.
Изпитанието, на което са подложени германските изтребители — както летците, така и самолетите, се засилва многократно от използването им за ескортиране — по два-три, а понякога и по пет полета на ден. Гьоринг не им разрешава почивни дни, нито ротация на частите по фронтовата линия. Така към изтощението и напрежението от тежките им загуби се прибавя и чисто физическата умора. През септември се забелязва спадане на бойния дух. За това допълнително допринася и съмнението, дали наистина има намерение за инвазия във Великобритания предвид на незначителната и аматьорска подго-товка, на която пилотите стават свидетели. Това ги кара все повече и повече да се питат дали не са просто пожертвани за поддържането на една фасада и дали операцията по нахлуването във Великобритания не е напълно изоставена. Екипажите на бомбардировачите търпят тежки загуби и от чувството за уязвимост от атаките на британските изтребители. Така спадането на бойния им дух се засилва още повече, въпреки че те продължават доблестно да из-пълняват заповедите.
Накратко казано, макар двете страни да са почти равни по способности и смелост, през началните фази на битката англичаните са подпомогнати да вземат надмощие от факта и още повече от чувството, че противникът търпи по-тежки загуби и е подложен на по-голямо напрежение от тях, макар загуби-те и за двете страни да са тежки.
През целия период на битката постоянен недостатък на германците е ло-шото разузнаване. Основното ръководство на Луфтвафе за офанзивата е един наръчник отпреди войната, известен като „Синята книга“, в който са събрани наличните сведения за разположението на индустриалните обекти във Вели-кобритания, както и данните от разузнавателни снимки, направени от въздуха при полети по трасетата на гражданската авиация. Тези сведения са допълнени в недостатъчна степен от собствения отдел за разузнаване на Луфтвафе, който се оглавява само от майор. В един преглед на състоянието на британските Кралски военновъздушни сили, който този майор Шмид прави през юли 1940 г., той в значителна степен подценява британското производство на изтребители, като допуска, че то е само между 180 и 300 на месец. В действителност само през август и септември — периода след усилията на Бийвърбрук да ускори производствената програма, то е нараснало до 460–500 хърикейнни и спитфайъри на месец. (Заблуждаващото впечатление, причинено от тази голяма грешка, се подсилва и от сведенията от производствения отделна генерал Удет, които изтъкват недостатъците на хърикейните и спитфайърите, без да посочват техните преимущества.)