Офанзивата на германските ВВС се натъква също и на друга мощна съпротива освен противата на кралската изтребителна авиация. Това са противосамолетните оръдия на противовъздушната отбрана на Великобритания. Те са част от състава на сухопътните войски (както тези, които придружават екс-педиционния корпус), въпреки че оперативно са свързани и са подчинени на командването на изтребителната авиация. Макар да са свалили сравнително малък брой бомбардировачи в битката за Великобритания, те доприннасят много с въздействието върху атакуващите с общия си разстройващ ефект и особено пречат за точността на бомбардировките.
Ръководител на противовъздушното командване е генерал-лейтенант сър Фредерик Пайл. Той е артилерист, който се прехвърля в кралския танков кор-пус още от създаването му през 1923 г. и скоро става един от най-енергичните привърженици и пропагандатори на мобилните танкови сили. През 1937 г., след като той е повишен в чин генерал-майор, Армейският съвет го назначава за командващ Първа противовъздушна дивизия, която покрива Лондон и Южна Англия. Следващата година двете съществуващи противовъздушни дивизии са увеличени до пет, а след това стават седем. В края на юли 1939 г. непосредствено преди войната, „Тим“ Пайл е назначен за командващ цялата ПВО, включително леките батареи, сформирани за защита на летища и други жизненоважни пунктове срещу нисколетящи атакуващи самолети.
Друг ценен елемент за посрещане на подобен вид атаки са аеростатните въздушни заграждения — поредица от подобни на колбаси балони, издигнати на височина до 350 м и закотвени със стоманени въжета. Те се осигуряват от Кралските ВВС и са под отделен контрол, макар и на разпореждане на команд-ването на изтребителната авиация.
През всичките предвоенни години разширяването на противовъздушните сили за вътрешна отбрана в най-добрия случай се приема с открито нежелание, а често и със силна съпротива от Армейския съвет, който е склонен да гледа на тях като на не особено надеждна част от въоръжените сили. Така че усилията на Пайл да ги развие и да повиши ефективността им се натъкват на много обструкции в Министерството на войната и там не гледат на него с добро око. Това се отразява зле на кариерата му във въоръжените сили. За щастие на страната той успява да установи тесни и плодотворни отношения с Даудинг, който е трудна личност, но те работят заедно забележително добре.
До началото на войната през септември 1939 г. одобреният брой оръдия на противовъздушното командване е неколкократно увеличен и достига 2232 тежки противосамолетни оръдия — почти двойно от т.нар. идеален план, от-хвърлен две години преди това, както и 1860 леки противосамолетни оръдия и 4128 прожектора. Но когато войната започва, в резултат на колебанията и отлаганията на въоръжение са само 695 тежки оръдия и 253 леки — приблизи-тел но една трета от тежките оръдия и една осма от разрешените леки оръдия. (Във всеки случай обаче това е много повече от времето на Мюнхенската криза една година преди това, когато за действия са били готови само 126 тежки оръдия.) Положението с прожекторите е сравнително добро. На въоръ-жение са 2700 от разрешените 4128, което е повече от две трети. След започването на войната се появява ново усложнение в резултат от искането на Адмиралтейството за 255 тежки оръдия, които да защитават шестте пристанища на флота — искане, което не е било направено преди войната, когато Адмиралтейството е имало голямо доверие в способността на корабите да отразяват въздушни атаки със собственото си противовъздушно въоръжение. Сега то иска най-малко 96 оръдия да защитават пристанището на Розит, а точно толкова са на разположение за защитата на цял Лондон и четири пъти повече — за отбраната на района на Дарби, където се намират жизненоважните заводи за двигателите „Ролс Ройс“. Експедицията в Норвегия през април 1940 г. е причина за нови големи искания както за тежки, така и за леки противовъздушни оръдия. После след падането на Франция през юни положението на противовъздушната отбрана на самата Великобритания коренно се влошава, тъй като тя е заобиколена от вражески въздушни бази, като се започне от Норвегия и се стигне до Бретан във Франция. Същевременно наличните сили на противовъздушното командване достигат 1204 тежки и 581 леки противовъздушни оръдия — съответно почти двойно при тежките и повече от двойно при леките в сравнение с началото на войната. Положението е щяло да бъде още по-добро, ако не са били различните отчисления за изпращане на оръдия за други цели. През следващите пет седмици новото попълнение е от 124 тежки и 182 леки оръдия, но почти половината от първите и една четвърт от вторите трябва да бъдат дадени за обучение, а също и да бъдат изпратени на места в чужбина, които вече са в опасност поради влизането на Италия във войната на страната на Германия. В края на юли противовъздушната отбрана на Великобритания все още има малко повече от половината от разрешените тежки и едва една трета от леките противовъздушни оръдия, а това количество в началото на войната, когато стратегическите условия са били по-благоприятни, отколкото стават впоследствие, се смята за абсолютно необходимо. Прожекторите са значително повече и на разположение вече са близо 4000 — почти толкова, колкото е предвидено, въпреки че променените обстоятелства налагат рязко увеличаване на броя.