Въпреки това на самия „Ден на орела“ Луфтвафе започва бомбардировки на британски летища и радарни станции в Югоизточна Англия. Разположените по-близо до крайбрежието летища в Менстън, Хоукинг и Лимпне са сериозно повредени, а няколко радарни станции са извадени от строя за няколко часа. Радарната станция при Вентнор на остров Уайт е напълно разрушена, обаче това се крие от германците чрез излъчване на сигнали от друг предавател. Самите радарни кули карат пикиращите бомбардировачи да летят далеч от оперативните зали в основата им, тъй като германците погрешно си мислят, че заради безопасността им те са под земята. В това отношение трябва да се отдаде дължимо признание на радарните сътрудници на Женските спомагателни въздушни сили (WAAF), които предупреждават за предстоящи нападения, докато тяхната станция не е бомбардирана.
Гъстите облаци, надвиснали над Югоизточна Англия, принуждават Гьоринг да отложи главната атака за следобед, обаче няколко формации не успяват да получат сигнала за забавянето и пилеят усилия в некоординирани нападения. Когато следобед започва голямата атака, тя е много разконцентри-рана и резултатите са разочароващи. През този ден Луфтвафе извършва 1485 бойни полета, два пъти повече от британските ВВС. С цената на 45 свалени германски самолета — изтребители и бомбардировачи — са свалени само 13 британски макар да се твърди, че са 70.
В тази начална фаза на голямата офанзива много от усилията на Луфтвафе се пилеят за нападения на летища, които не са към командването на британската изтребителна авиация, а тъкмо те не би трябвало да са основните му цели и обекти. Луфтвафе страда и от лоша координация между бомбардировъчните формации и ескортиращите изтребители.
На 14 август поради облачното време атаките са с една трета по-малко от първия ден на офанзивата, но когато небето се прояснява на 15 август сут-ринта, Луфтвафе предприема най-голямата си атака за целия период на бит-ката. Извършени са 1786 бойни полета, в които участват над 500 бомбарди-ровача. Първите атаки са срещу летищата при Хоукинг и Лимпне и макар първото, което е по-важното, да не е сериозно повредено, второто е извадено от строя в продължение на два дни.
След това в ранния следобед 100 бомбардировача от 5-и въздушен флот в две формации прелитат над Северно море, за да атакуват летищата близо до Нюкасъл до Йоркшир. По-голямата формация се състои от около 65 бомбар-дировача, излетели от Ставангър в Норвегия, които са ескортирани от около 35 Ме-110, обаче приносът им за защитата на бомбардировачите е твърде слаб. Те се натъкват на такава ожесточена съпротива от група № 13 на британските изтребители и от зенитните оръдия, че не успяват да нанесат никъде сериозни щети и губят 15 самолета, докато англичаните — само един. Другата атакуваща сила, която се състои от около 50 бомбардировача, излетели от Олбор в Дания, няма ескорт, но макар група № 12 да вдига във въздуха три ескадрили изтребители, които да ги посрещнат, голяма част успява да се промъкне до базата за бомбардировачи на Кралските ВВС при Дрифийлд в Йоркшир. Там те причиняват големи щети, въпреки че губят 7 бомбардировача над Англия и още 3 при обратния полет. На юг британската отбрана има по-слаби успехи поради извършените по-тежки и по-чести бомбардировки на по-кратко разстояние. В ранния следобед група от 30 бомбардировача със силен ескорт успява да достигне Рочестър и да бомбардира намиращия се там завод за самолети „Шорт“. По същото време други 24 бомбардировача нанасят сериозни щети на летището за изтребители при Мартълхем Хийт в Съфък. Многобройните атаки объркват картината, която предават радарите, и британските изтребителни ескадрили, изпращани без ориентация от радар, непрекъснато трябва да летят насам-натам. За щастие на отбраната 2-ри и 3-ти въздушен флот не координират достатъчно ефикасно атаките си и така губят предимството, че са разстроиликоординацията на британските самолети. Едва в 6 часа следобед внушителна група от 200 самолета на 3-ти въздушен флот преминава над Ламанша, за да атакува летища в централната част на Южна Англия. Подпомогнати от на-временното радарно предупреждение, 10-а и 11-а изтребителна група, които покриват южната част на страната, успяват да вдигнат във въздуха 14 ескадрили, състоящи се от общо 170 изтребителя, за да посрещнат тази масирана атака, която постига твърде малко. Скоро след това 2-ри въздушен флот из-вършва нова атака на югоизток с около 100 самолета, но те също срещат силна съпротива и ефектът е незначителен. Дори когато атакуващите бом-бардировачи достигат целта, англичаните успяват да разсредоточат изтреби-телите си или да ги замаскират.