Гьоринг все още настоява за продължаването на дневните атаки, обаче резултатите са все по-разочароващи въпреки някои успехи от време на време срещу по-странични пристанища. На 25 септември самолетостроителният завод във Филтън, близо до Бристол, понася тежки щети, а на следващия ден заводът за производство на спитфайъри близо до Саутхамптън е временно разрушен. Голяма въздушна атака на 27 септември срещу Лондон завърва с провал, а при последното нападение през деня, извършено на 30 септември, до Лондон стига само малка група бомбардировачи, при което са свалени 47 самолета срещу 20 британски изтребителя.
След разочароващите резултати през втората половина на септември и тежките загуби за неговите бомбардировачи Гьоринг се насочва към използването на изтребители бомбардировачи, действащи от голяма височина. Около средата на септември на германските изтребителни формации, участващи в битката е наредено да се откажат от една трета от самолетите си за превръщането им в изтребители бомбардировачи, като от тях са произведени общо 250. Времето за преподготовката на пилотите обаче е малко, а носеният от тях бомбен товар не е достатъчен, за да причини големи щети, като при това те инстинктивно са склонни да се освобождават от бомбите си веднага след като бъдат нападнати. Най-доброт, което може да се каже за тях, е, че употребата им временно намалява германските загуби, като през това време напрежението, на което са подложени Кралските ВВС, не спада. В края на октомври германските загуби отново се увеличават с предишното темпо, а влошаващото се време засилва напрежението, на което са подложени екипажите на изтребителите бомбардировачи, които действат от импровизирани летища, заприличали на блата. През октомври германците губят 325 самолета, което надвишава мно-гократно британските загуби. Сега единственото сериозно изпитание за Великобритания идва от обикновените бомбардировачи. От 9 септември 300-те бомбардировача на 3-ти флот на Шперле се връщат към стандартната схема и Лондон е подложен на въздушни бомбардировки в продължение на 57 нощи от средно 160 бомбардировача на нощ. В началото на ноември Гьоринг издава нови заповеди, които бележат промяна на курса. Въздушната офанзива трябва да бъде съсредоточена изцяло върху нощните бомбардировки на градове, индустриални центрове и пристанища. С освобождаването на бомбардировачите на 2-ри флот на разположение за тези цели са близо 750 бомбардировача, но фактически при нападение се използва само една трета от общия брой. Тъй като те могат да си позволят да летят с по-малка скорост и на по-малка височина, самолетите могат да носят по-голям бомбен товар, отколкото през деня, и на нощ се изсипват по около 1000 т бомби. Обаче точността е твърде малка.
Новата офанзива започва в нощта на 14 ноември с нападение над Ковънтри, тя е подпомогната от ярката луна и от специална група „водещи самолети“. Обаче ефикасността й не може да се сравнява с последвалите големи бомбардировки срещу други градове, като Бирмингам, Саутхамптън, Бристол, Плимът и Ливърпул. На 29 декември са нанесени големи щети на Лондон, особено на централната част на града, но после атаките отслабват в очакване на подобряване на времето през март. В нощта на 10 май — годишнината от започването на блицкрига на Запад през 1940 г., много тежки щети причинява една поредица от бомбардировки на Лондон. Битката за небето над Великобритания или т.нар. блиц приключва на 16 май, след което основните сили на Луфтвафе са изпратени на Изток за предстоящото нападение срещу Русия.
Германската въздушна офанзива от юли до края на октомври 1940 г. нанася много повече щети и разрушения, отколкото се признава, и резултатът от това би бил още по-сериозен, ако тя се извършваше с по-голямо постоянство и многократни атаки срещу главните индустриални центрове. Но тя не успява да изпълни целта си да унищожи изтребителната авиация на Кралските ВВС и да сломи духа на британците.
По време на битката за Великобритания от юли до края й през октомври германците губят 1733 самолета, а не 2698, както твърди британската страна, докато британската изтребителна авиация губи 915 изтребителя, а не 3058 както твърди противникът.
Девета глава
Контраудар от Египет
Когато с настъплението си на Запад Хитлер прави пробив на импровизирания фронт Сома-Есн и поражението на Франция става сигурно, на 10 юни 1940 г. Мусолини вкарва Италия във войната с надеждата да получи някои от плодо-вете на победата. Решението му изглежда почти напълно безопасно от негова гледна точка и фатално за положението на Великобритания в Средиземномо-рието и Африка. Това е най-мрачният час в нейната история, защото, макар че голяма от армията й във Франция успява да се спаси по море, тя е принудена да изостави повечето от оръжията и оборудването си и така без оръжие е изправена пред предстоящото победоносно нахлуване на германците. Тя не разполага с нищо за подсилване на малката част от британската армия, която пази Египет и Судан, срещу непосредствената заплаха от нахлуване на италиански армии от Либия и Италианска Източна Африка. Положението се влошава още повече, тъй като поради влизането на Италия във войната морските пътища през Средиземно море стават твърде несигурни и подкрепленията трябва да преминават по обиколния път през Кейптаун по западния бряг на Африканския континент до източното крайбрежие на Червено море. Една малобройна част от 7000 души, която е готова за изпращане през май 1940 г., до края на август не успява да стигне до Египет. В числено отношение италианските армии имат внушително превъзходство пред изправените срещу тях малки британски сили под командването на генерал сър Арчибалд Уейвъл, който по предложение на Хор-Белиша е назначен през юли 1939 г. на новосъздадения пост главнокомандващ в Близкия изток, когато са взети първите мерки за укрепване на силите там. Но дори и сега има едва 50 000 британски войници, изправени пред общо половинмилионна италианска армия и италиански колониални войски. На южните фронтове италианските сили в Еритрея и Абисиния възлизат на повече от 200 000 души и могат да напреднат на запад в Судан, който се защитава само от 9000 британски и судански войници, или на юг, в Кения, където гарнизонът не е по-голям. Неравният терен и големите разстояния заедно струдностите на италианците да държат в подчинение наскоро завладените ети-опци, а и слабостта на италианската армия са главната защита на Судан през този тежък период. Като се изключат два малки набега по границата при Каса-ла и Гал абат, от италианска страна не се предприема друго настъпление.