В нощта на 7 декември частите напускат позицията си при Марса Матрух и се отправят на 110-километров преход през пустинята. Следващата нощ преминават през една пролука във веригата на вражеските лагери и рано на 9 декември пехотинците на 7-а индийска дивизия (командвана от генерал Бе-рисфърд-Пиърс) нападат в тил лагера „Нибейва“, предвождани от танковете на 70-и танков полк. Гарнизонът е изненадан и са пленени 4000 души, а загубите на нападателите са малки — танкистите дават само седем жертви, След това танковете „Матилда“ повеждат колоната на север срещу лагера „Тумар-Запад“, който е превзет рано следобед, а в края на този победоносен ден пада и лагерът „Тумар Изток“. През това време 7-а танкова дивизия22 продължава настъплението си на запад и достига шосето, което води към крайбрежието, като така застава на пътя за отстъпление на противника, на следващия ден 4-та индийска дивизия се придвижва на север срещу няколкото италиански лагера, разположени плътно около Сиди Барани. Сега врагът е нащрек, а и силните пясъчни бури допълнително пречат на настъпле-нието. Обаче след първоначално спиране следобед са предприети две обходни атаки от двата фланга с два допълнителни танкови полка, изпратен обратно от 7-а танкова дивизия. Така по-голямата част от позициите при Сиди Барани са превзети преди края на деня.
На третия ден резервната бригада на 7-а танкова дивизия е докарана, за да продължи обкръжението от запад, и тя пристига на морския бряг отвъд Бук Бук, за да пресече пътя на голяма колона отстъпващи италианци. Тук са пленени още 14 000 италиански войници и 8 8 оръдия и общата равносметка възлиза на близо 40 000 пленници и 400 оръдия.
Останките от нашественическата италианска армия, след като преминават отново собствената си граница, търсят убежище в крепостта Бардия на брега на морето. Там те са бързо изолирани от обходната маневра на 7-а танкова дивизия За съжаление в момента тя не разполага с пехотна дивизия, за да се възползва от преимуществото от деморализирането на италианските части, тъй като британските по-висши военачалници нареждат 4-та индийска дивизия да се оттегли веднага след превземането на Сиди Барани и да се върне в Египет, откъдето да бъде изпратена в Судан. Отдалечеността им от района на сраженията им пречи реално да преценят каква решителна победа е спечелил О’Конър и каква изключилна възможност му се предлага, и настояват да бъде изпълнена заповедта.
Така на 11 декември, третия ден от битката, разгромените италианци бягат панически на запад, а половината от силите на победителя се отправят на изток-гръб с гръб! Това е една странна гледка, която става причина за съдбоносно забавяне, защото изминават три седмици преди 6-а австралийска дивизия да пристигне от Палестина, за да помогне за продължаването на британското настъпление.
На 3 януари 1941 г. най-после е предприета атака срещу Бардия, като 22 танка „Матилда“ на 7-и кралски танков полк действат начело като „отварачки на консерви“. Отбраната бързо се сгромолясва и на третия ден целият гарнизон се предава — 45 000 военнопленници с 462 оръдия и 129 танка. Командирът на австралийската дивизия (генерал-майор И. Г. Маккей) заявява, че за него танковете „Матилда“ са стрували колкото цял пехотен батальон.
22
Поради заболяване на генерал Крий дивизията временно се командва от бригаден генерал Каунтър.