През есента силите в Кения са увеличени до 75 000 души — 27 000 южно-африканци, 33 000 източноафриканци, 9000 западноафриканци и около 6000 англичани. Сформирани са три дивизии — 1-ва южноафриканска и 11-а и 12-а африканска. В Судан сега има общо 28 000 души, включително 5-а индийска дивизия, а 4-а индийска е прехвърлена там, след като взема участие в началния етап на блестящия контраудар срещу италианците в Северна Африка. Там е изпратена също част от 4-ти кралски танков полк. Тук са и суданските сили за отбрана.
Чърчил смята, че многобройните британски войски трябва да са по-активни, и неколкократно настоява за по-агресивни действия от предприеманите или замислените. Уейвъл, който е главнокомандващ на войските в Близкия изток, предлага в съгласие с Кънингъм да започне настъпление от Кения в Италианска Сомалия през май или юни след пролетните дъждове. Съмненията му са подсилени от упоритата съпротива, която среща през ноември първото настъпление на Плат на северния фронт, когато срещу Галабат е хвърлена 10-а индийска бригада под командването на генерал-майор У Дж. Слим-решителен лидер, който по-късно става един от най-блестящите висши командири във войната. Първоначалната атака срещу Галабат успява, но последвалото я нападение срещу съседния пост при Метема е спряно от една почти равностойна по численост италианска колониална бригада. Това до голяма степен се дължи на неочаквания неуспех на един британски батальон, който току-що е включен в тази индийска бригада въпреки предупрежденията на Слим, че може да претърпи сериозни загуби. Както показват някои по-късни събития, италианските сили в този северен сектор са по-корав противник от където и да било другаде.
Единствените даващи надежда епизодични акции през зимата са дейстията на генерал-майор Д. А. Санфърд — офицер от запаса, който е мобилизиран в началото на войната и по-късно изпратен в Етиопия да вдигне бунт сред вождовете на планинските племена около Гондар. В тази му дейност през зимата го подпомага известният с още по-нетрадиционните си действия ка-питан Орд Уингейт с един судански батальон и неговия неуловим отряд „Гидеон“. Намиращият се в изгнание император Хайле Селасие е върнат със са-молет в Етиопия на 20 януари 1941 г. Не минават и три месеца и на 5 май той отново влиза в своята столица Адис Абеба, придружаван от Уингейт — много по-рано, отколкото дори Чърчил предполага, че е възможно.
Под постоянния натиск на Чърчил и на Смътс в Южна Африка Уейвъл и Кънингъм започват настъпление от Кения в Италианска Сомалия през фев-руари 1941 г. Пристанището Кисмаю е превзето с неочаквана лекота, което опростява проблема със снабдяването, и силите на Кънингъм преминават река Джуба. Те напредват около 400 км към Могадишу — столица и голямо при-станище на Сомалия, което превземат само след седмица, на 25 февруари. Тук залавят голямо количество гориво за механизираните части и самолетите, тъй като изпреварват планираните от италианците взривявания, както това става и в Кисмаю. Друг важен фактор за бързото настъпление е и добрата подкрепа от въздуха.
След това частите на Кънингъм навлизат навътре в Южна Етиопия и след настъпление от 650 км на 17 март 11-а африканска дивизия превзема Джи-джига, недалеч от центъра на провинция Харар. Това ги доближава още повече до границата на бивша Британска Сомалия, където малък отряд от Аден влиза отново на 16 март. След упорита съпротива Харар е завладян на 29 март и силите на Кънингъм се насочват на запад към етиопската столица Адис Абеба, отдалечена на 500 км. Само след седмица, на 6 април, тя е превзета от частите на Кънингъм — месец преди император Хайле Селасие да се завърне в града, придружен от Уингейт. Готовността на италианците да се предадат е подсилена от съобщенията за зверствата, на които етиопците подлагат ита-лианските жени.