Историята изисква да се покаже дали кампанията наистина е имала такъв ефект. Най-категоричното доказателство в подкрепа на това е фактът, че Хитлер първоначално нарежда подготовката за нападение на Русия да бъде завършена на 15 май, а след това, в края на март, ориентировъчната дата е отложена с месец и определена за 22 юни. Фелдмаршал Фон Рундщет казва, че под-готовката на неговата група армии е възпрепятствана от късното пристигане на танковите дивизии, ангажирани в балканската кампания, и че това е основният фактор за забавянето в съчетание с атмосферните условия.
Фелдмаршал Фон Клайст, който командва бронетанковите сили на Рундщет, е още по-категоричен. „Вярно е, че силите, ангажирани на Балканите, небяха големи в сравнение с нашата обща мощ, но количеството танкове, взели участие там, беше значително, казва той. Основното ядро от танковата мощ, дадена ми да командвам за офанзивата срещу руския фронт в Южна Полша, взе участие в балканската офанзива и трябваше да бъде изтеглено, а екипажите се нуждаеха от почивка. Голям брой от тях бяха стигнали чак до Пелопонес и трябваше да се върнат по целия обратен път“. Мненията на фелдмаршалите Фон Рундщет и Фон Клайст, естествено, са повлияни от степента, до която офанзивата по техния фронт зависи от завръщането на тези бронетанкови дивизии. Други генерали придават по-малко значение на отражението на балканската кампания. Те подчертават, че главната роля в настъплението срещу Русия е била отредена на групата армии „Център“ под командването на фелдмаршал Фон Бок в Северна Полша и че шансовете за победа са зависели главно от техния напредък. Намаляването на силите на Рундщет при второстепенната роля на неговата група армии не е могло да се отрази толкова решително на проблема, тъй като руските сили не биха могли да бъдат лесно прехвърлени. Това дори е можело да попречи на стремежа на Хитлер да насочи усилията си на юг във втората фаза на нахлуването — стремеж, който, както ще видим, има фатален забавящ ефект върху перспективите да стигне Москава преди зимата. В краен случай нахлуването е могло да започне, без да се чака засилването на групата армии на Рундщет от пристигането на дивизиите от Балканите. Доводът в случая обаче за забавянето се подсилва от съмнения дали земята е била достатъчно суха за предприемането на по-ранно настъпление. Мнението на генерал Халдер е, че атмосферните условия преди започването на настъплението не са били подходящи. Различните мнения на генералите обаче не могат да определят със сигурност какво е щяло да бъде решено, ако не са били балканските усложнения. След като ориентировъчната дата се отлага по тези съображения, натежават доводите против всяка идея за нападение преди завръщането на допълнител-ните дивизии от там.
Отлагането обаче не е предизвикано от гръцката кампания. Хитлер вече е имал предвид този ангажимент, когато навлизането в Гърция е било включено в програмата за 1941 г. като предшестващо нахлуването в Русия. Решаващият фактор за промяната на началната дата е неочакваният държавен преврат в Югославия, извършен на 27 март, когато генерал Симович и неговите съзаклятници свалят правителството, което малко преди това е ангажирало Югославия с договор с Оста. Хитлер е толкова вбесен от неприятните новини, че същия ден решава да започне тотална офанзива срещу Югославия Допълнителните сухопътни и военновъздушни сили, необходими за такъв удар, са много по-големи в сравнение с кампанията в Гърция и това принуждава Хитлер да вземе окончателното решение да отложи началото на нападението срещу Русия.
Не фактът на британския десант, а страхът от него кара Хитлер да настъпи в Гърция, но резултатът от това настъпление го успокоява. Десантът не възпира правителството на Югославия да се споразумее с Хитлер. От друга страна той може и да е окуражил Симович да свали правителството и да започне действия срещу Хитлер.
Още по-показателна е оценката за операциите в балканската кампания, дадена от генерал Фон Грайфенберг — началник-щаб на 12-а армия на фелдмаршал Лист, която извършва балканското нахлуване. Припомняйки съюзническия десант в Солун през 1915 г., който през септември 1918 г. се развива в решителен стратегически пробив, Грайфенберг подчертава, че през 1941 г. Хитлер се е страхувал да не би англичаните отново да извършат десант в Солун или другаде по южното крайбрежие на Тракия и така да се окажат в тила на групата армии „Юг“, когато те настъпят на изток в Южна Русия. Хитлер предполага, че англичаните ше се опитат да стъпят на Балканите както преди, и си спомня как в края на Първата световна война съюзническата балканска армия съществено допринася за нейния развой.