По тази причина той решава преди започването на операциите срещу Русия да завземе като предпазна мярка крайбрежието на Южна Тракия между Солун и Дедеагач (Александруполис). За операцията е определена 12-а армия на Лист и към нея е придаден 12-и танков корпус на Клайст. Армията се събира в Руминия, преминава през Дунав в България и от там трябва да пробие линията „Метаксас“, напредвайки с предния си фланг към Солун, а с левия — към Дедеагач. След като достигне крайбрежието, българите трява да поемат главната грижа по защитата му, като се оставят съвсем малко германски воиници. След това основното ядро от 12-а армия, на първо място танковата група на Клайст, прави обратен завой, за да премине на север през Румъния и да влезе в действие на южния сектор на Източния фронт. Първоначалният план не предвижда окупация на главната част на Гърция.
Когато този план е показан на българския цар Борис, той казва, че няма доверие в Югославия, която може да застраши десния фланг на 12-а армия. Но германските представители го уверяват, осланяйки се на пакта между Югославия и Германия от 1939 г., че не очакват опасност от тази страна. Остават обаче с впечатлението, че цар Борис не е съвсем убеден.
Той се оказва прав. Когато 12-а армия е на път да започне операциите от България в съответствие с плана, в Белград е извършен преврат, който води до абдикирането на регента — принц Павел, точно преди да започне придвиж-ването на войските.
Блументрит отбелязва: „Оказва се че някои кръгове в Белград не са били съгласни с прогерманската политика на принц Павел, и искат да застанат на страната на западните сили. Ние като войници не можем да кажем дали запад-ните сили или СССР са подкрепили предварително преврата, но във всекислучай той не е бил организиран от Хитлер! Напротив, оказал се е една много неприятна изненада и почти напълно е объркал плана за операциите на 12-а армия в България“24.
Танковите дивизии на Клайст трябва незабавно да се насочат от България на северозапад срещу Белград. Друга импровизация е една операция на 2-ра армия (командвана от Вайхс) с набързо събрани формации от бази в Каринтия и Щирия25 и насочени на юг в Югославия. Избухването на военния пожар на Балканите налага отлагане на руската кампания от май за юни. Така че белградският преврат съществено повлиява началото на нападението на Хит-лер срещу Русия.
Атмосферните условия също играят важна роля през 1941 г., но това става случайно. Източно от линията по поречието на Буг и Сан в Полша сухопътните операции са възпрепятствани до май, тъй като повечето пътища са кални и цялата страна представлява тресавище. Придошлите реки предизвикват големи наводнения. Колкото по на изток се отива, толкова по-съществени се оказват тези пречки. Това важи особено за мочурливите гористи райони около реките Рокитно (Припят) и Березина. Дори в нормални условия придвижването е много трудно преди средата на май, а 1941 година се оказва изключително лоша. Зимата продължава по-дълго. До началото на юни река Буг се е разляла на километри от бреговете си. Подобни са условията и по на север. Генерал Фон Манщайн, който тогава командва авангарда от танкови корпуси в Източна Русия, заявява, че в края на май и началото на юни са паднали проливни дъждове. Очевидно е, че ако бнахлуването е започнало по-рано, перспективите са щели да бъдат още по-лоши, и както казва Халдер, много съмнително е дали една по-ранна дата би била целесъобразна, което няма нищо общо с балканското забавяне. През 1940 г. времето е било много благоприятно за настъпление на Запад, но атмосферните условия през 1941 г. не са били в полза на нахлуването на Изток. През април 1941 г. германците навлизат в Гърция след десанта на малък британски контингент в Солун, гръцката армия е заела позиции главно за защита на планинските проходи на границата с България, където са събрани германските сили. Очакваното настъпление през долината на Струма прикрива друго по-малко придвижване. Германските механизирани колони завиват на запад от Струма по долината на Струмица, която е успоредна на границата през планинските проходи навлизат в югославската част на до-лината на Вардар. Така те прекъсват връзката между гръцките и югославските армии и през пробива бързо настъпват по долината на Вардар към Солун. Това отрязва пътя на голяма част от гръцката армия, заела позиции в Тракия.