Обаче новозеландците предприеха само откъслечни контраатаки. По-късно чух, че британското командване очаквало освен чрез въздушен десант главните германски сили да пристигнат по море на брега между Малеме и Канеа и затова държало там свои сили. През този решаващ период британското командване не пое риска да изпрати тези сили в Малеме. Па 21 май германските резерви успяха да завземат летището и градчето Малеме. Вечерта 1-ви планински батальон вече можеше да бъде транспортиран като първа въздушнодесантна бойна единица и така битката за Крит беше спечелена от Германия“. Цената на победата се оказва много по-висока от тази, която са предвиждали авторите на плана — отчасти защото британските войски на острова са били три пъти повече, отколкото се е предполагало, а също и поради понесените германски загуби. „Много от загубите се дължаха на неудачен избор на място за десант — в Крит имаше много малко подходящи места, а вятърът духаше от вътрешността към морето. От страх да не хвърлят войниците в морето пилотите започнаха да ги спускат доста навътре в острова, а някои — фактически направо върху британските позиции. Контейнерите с оръжие често падаха далеч от войниците, което беше друг недостатък, причинил големите ни загуби. В началото на-миращите се там малко британски танкове здравата ни разтърсиха — имахме късмет, че не бяха повече от две дузини. Пехотата, състояща се най-вече от новозеландци, оказа яростна съпротива, въпреки че беше изненадана, Фюрерът беше много разстроен от тежките загуби, които понесоха парашутните части и стигна до заключението, че тяхната стойност като изненада вече не е толкова голяма. След това често ми казваше: «Времето на парашутистите отмина…»
Когато убедих Хитлер да приеме плана за Кипър, предложих също да го продължим, като превземем Кипър пак от въздуха, а след това от Кипър да се прехвърлим, за да завладеем Суецкия канал. Хитлер не се възпротиви на идея-та, но не се ангажира категорично с проекта — мислите му бяха съсредоточени върху предстоящото нахлуване в Русия, След шока от тежките загуби в Крит той отказа да се прави друг опит за голяма операция с въздушнодесантни части. Неколкократно се опитвах да го убедя да се съгласи, но не успях“. Така британските, австралийските и новозеландските загуби в Крит не остават без компенсации. Проектът на Щудент за завладяване на Суецкия канал вероятно е нямало да може да бъде реализиран, освен ако не се е предпремело също значително подсилване на танковите части на Ромел в Африка, обаче завладяването на Малта може би е било по-лесно. Хитлер бива убеден да се заеме с това година по-късно, но после променя решението си и го отменя. Щудент заявява: „Той предполагаше, че ако британският флот се появи на сцената, всички италиански кораби ще побягнат към пристанищата си и ще изоставят на брега германските въздушнодесантни части“.
Дванайсета глава
Хитлер се насочва към Русия
Цялата картина на войната рязко се променя, когато Хитлер напада Русия на 22 юни 1941 г. — един ден преди годишнината от нахлуването на Наполеон през 1812 г. Тази стъпка се оказва толкова съдбоносна за него, колкото и за неговия предшественик, въпреки че краят не настъпва толкова бързо.
Наполеон е принуден да се изтегли от Русия преди края на годината, а руснаците влизат в столицата му през април на следващата година от неговото нахлуване. Хитлер е изгонен от Русия едва след три години и руснаците влизат в столицата му през април на четвъртата година. Той прониква два пъти по-навътре в Русия, отколкото Наполеон, въпреки че не успява да повтори илюзорния му успех да влезе в Москва. По-дълбокото му проникване се дължи на по-съвършените средства за придвижване. Но те не са достатъчни за постигане на целта му. Разстоянията са първата причина за осуетяването на плановете му, а след това — и за неговото поражение.
Историята се повтаря и при второстепенния резултат от самоубийствената стъпка на агресора. Тя спасява Великобритания от ситуация, която изглежда безнадеждна в очите на повечето хора извън островните й граници. За тях е очевидно колко отчайващо е положението на един малък остров на края на враждебен континент, който го обгражда по-плътно, отколкото по времето на Наполеон. Стойността на морското препятствие е намалена от развитието на авиацията. Индустриализацията на острова го прави зависим от вноса, който е застрашен от подводниците. Като отказва да обсъжда каквото и да било предложение за мир, британското правителство обрича страната на курс, който при тези обстоятелства логично трябва да доведе чрез нарастващо изтощение до евентуална капитулация — дори ако Хитлер се въздържа от опити за бързо завладяване чрез нападение. Безкомпромисният курс е равен на бавно самоубийство. Съединените щати може и да напомпват „въздух“, за да държат Велико-британия на повърхността, но това би било достатъчно само за да се продължи процесът, но не и да се избегне краят. А и времето на това облекчение е ограничено от решението на Чърчил в средата на лятото да бомбардира Германия с пялата си крайно недостатъчна въздушна мощ. Ефектът от тези бомбардировки не е по-голям от убождане с игла, но те са съществена пречка за Хитлер да насочи вниманието си другаде.