На 16 юни, отново без да уведоми партньора си, Русия поставя ултиматум на Румъния, настоявайки незабавно да й върне Бесарабия и да й предаде Буковина като „малка компенсация“ за начина, по който през 1918 г. тази бивша нейна провинция й е била „открадната“. На румънското правителство са дадени само 24 часа за отговор и когато то отстъпва пред заплахата, руските войски веднага нахлуват по суша и по въздух. За Хитлер това е по-лошо от „плесница в лицето“, защото опасно приближава руснаците до румънските петролни залежи, на които той разчита сега, когато пътищата му за доставки от други източници в чужбина са отрязани. През следващите седмици Хитлер се чувства все по-изнервен от този риск и от евентуалното му отражение върху въздушната офанзива срещу Великобритания. Това го кара да става все по-подозрителен към намеренията на Сталин. На 29 юли той разговаря с Йодъл за възможността да води война с Русия, ако тя се опита да завладее румънските петролни залежи. Няколко седмици по-късно като контрамярка Хитлер започва да прехвърля 2 танкови и 10 пехотни дивизии в Полша. В директива от 6 септември до службата за контраразузнаване се казва: „През следващите седмици източната територия ще бъде по-силно защитена. Тези прегрупирания не бива да създават впечатление в Русия, че се готвим за настъпление на Изток“. Размерът на германските сили трябва да се прикрива с честите смени на района. „От друга страна. Русия ще разбере, че на разположение на генералното правителство в източните провинции и в протектората има добре обучени германски войници. Тя вероятно ще стигне до заключението, че при руска окупация сме готови да защитим нашите интереси, особено на Балканите, с големи сили“.
Директивата има подчертано отбранителен тон. Тя показва по-скоро желание да се търси възпиращ фактор срещу евентуална руска агресия, отколкото да се тълкува като предизвестие за възможна германска агресия. Но поради отдалечеността на неговия фронт от петролните залежи Хитлер не може да разчита, че ще бъде в състояние да ги защити открито, и затова е принуден да мисли за евентуална отвличаща вниманието офанзива на полския фронт. Идеята за такава отвличаща маневра скоро се превръща в намерение за голяма офанзива — за да бъдат предотвратени евентуалните по-големи рискове.
В средата на септември пристигат сведения, че руската пропаганда води антигерманска кампания в редовете на Червената армия. Това е показателно за руските подозрения и реакция на първото увеличаване на германските вой-ски на Изток, както и за това, че руснаците бързат да подготвят своите войски за евентуален руско-германски конфликт. Обаче за Хитлер това е доказател-ство за техните планове за нападение. Той започва да мисли, че не може да си позволи да чака да се разправи с Русия, след като приключи и затвърди побе-дата си на Запад. Страховете, амбициите и предубежденията му го подтикват към нов завой в разсъжденията. В това състояние е лесно да бъдат засилени подозренията му. Озадачен от това, че англичаните очевидно не си дават сметка за безнадеждното си положение, той подозира, че причината е в Русия. Ме-сеците минават, а Хитлер продължава да говори пред Йодл и др., че Вели-кобритания сигурно се надявала на руска намеса, защото в противен случай би отстъпила. Вероятно вече имало някакво тайно споразумение. Изпращането на сър Стафърд Крипс в Москва и разговорите му със Сталин били потвърждение за това. Германия скоро трябвало да нападне или щяла да бъде задушена. Хитлер не си представя, че руснаците също се страхуват от германска агресия.
Планът за нападението срещу Русия, в общи линии, вече е готов, когато генерал Паулус (станал известен по-късно като командващ армията, попаднала в руски капан при Сталинград) става заместник-началник на Генералния щаб в началото на септември. Той е инструктиран да „проучи неговите възмож-ности“. Поставените цели са, първо, да бъдат разгромени руските армии в Западна Русия, а след това, за да бъде предпазена Германия от въздушни на-падения от Изток — да се навлезе достатъчно дълбоко в руска територия и да се стигне до линията Архангелск-Волга.
До началото на ноември планът е завършен в детайли и след това изпитан в две военни учения. Сега Хитлер вече не се безпокои толкова от руска офанзива, а е по-склонен сам да нападне Русия. Подготовката и обсъждането на големи стратегически планове винаги са го въодушевявали. Съмненията, изразени от генералите му, когато им разкрива намеренията си, само го каратда бъде по-настоятелен. Нима не се е оказал прав за всичко, в чийто успех те са се съмнявали? Той трябва отново да докаже, че не са били прави. Най-изненадващото е, че те все още изпитват към него силно недоверие като към аматьор. Освен това адмиралите и генералите му са обезпокоени и от едно друго действие, насочено срещу Великобритания, а при това положение той не би могъл да остане безучастен. Хитлер пристъпва към действия през Испания срещу Гибралтар, за да затвори западния край на Средиземно море, но това е твърде малка операция, за да задоволи гигантските му амбиции. В края на октомври върху решението му повлиява едно ново събитие, което засилва резултата от него. Това е нахлуването в Гърция, което предприема Мусолини, без да се допита до него. Хитлер е вбесен, че младшият му партньор не е зачел водещата му роля. Вбесен е най-вече от това, че то обърква програмата му, както и от възможността италианците да попречат на намеренията му в този район. Последната опасност скоро отпада поради италианските военни неуспехи, а инициативата на Мусолини подтиква Хитлер да ускори действията си на Балканите. Той възнамерява да се разправи с Русия след това и да остави проблема с англичаните за по-късно. Макар това все още да не е пълно категорично решение, то заема централно място в съзнанието на Хитлер.