На 10 ноември Молотов пристига в Берлин за обсъждане на широк кръг въпроси включително германското предложение Русия категорично да се присъедини към Оста. В края на разговорите е публикувано общо комюнике, в което се казва: „Разменени бяха идеи в атмосфера на взаимно доверие, която доведе до взаимно разбирателство по всички важни въпроси, интересуващи Германия и Съветския съюз“. В неофициални разговори германските участ-ници в преговорите изразяват също задоволство от резултатите, които на 16 ноември са резюмирани така: „Към момента няма да има фиксиран договор. Русия изглежда склонна да се присъедини към Тристранния пакт, след като бъдат изяснени още няколко въпроса… Молотов е уведомен за замисляните германски действия на Балканите в подкрепа на Италия и няма възражения. Той предлага да бъдат създадени подходящи условия за руско влияние в Бълга-рия подобно на германското влияние в Румъния, но германците не проявяват желание да обсъждат това предложение. Германия изразява незаинтересова-ността си от доминирането на Турция над Дарданелите и разбиране към же-ланието на Русия да има бази там…“
Но „взаимното доверие“ липсва напълно и този дипломатически израз никога не е бил толкова лишен от съдържание. В директива на Хитлер от 12 ноември се казва: „Политическите разговори бяха започнати с цел да се получи ясна представа за позицията на Русия в момента. Всички вече издадени устно заповеди по подготовката за кампания на Изток ще бъдат продължени независимо от резултатите от тези разговори“.
Докато дипломатите разговарят, подготовката в съответствие с военните планове напредва. За разлика от някои други Хитлер не намира резултатите от разговорите за толкова задоволителни и гледа на допълнителните въпроси, които Русия има относно Третия райх, като на чисто измъкване. Той се чувства подвластен на все по-силното си желание да започне офанзивата срещу нея. Редер, който се среща с него на 14 ноември, отбелязва, че „лидерът все още е склонен да разпали конфликта с Русия“. След като Молотов си тръгва, Хитлер се среща с няколко от главните си помощници и им дава ясно да разберат, че ще нападне Русия. Опитите им да го разубедят са напразни. Когато те твърдят, че това означава война на два фронта — ситуация, оказала се фатална за Германия през Първата световна война, той отвръща, че не може да се разчита Русия да остане безучастна, докато съпротивата на Великобритания не бъде сломена. За да се победи Великобритания, е нужно да се увеличат военновъздушните сили и флотът, което означава да се намалят сухопътните войски, но подобно намаление не е уместно, докато съществува заплахата от Русия. Поведението на Русия спрямо балканските държави е показало, че на нея не може да се разчита, затова операция „Морски лъв“ трябва да бъде отложена.
На 15 декември Хитлер получава доклад от Халдер във връзка с подготовката на източния план и на 18 декември издава Директива № 21 — план „Барбароса“. Тя започва с категорична декларация: „Германските въоръжени сили трябва да са готови да смажат Съветска Русия в една бърза офанзива преди края на войната срещу Великобритания. За тази цел в армията трябва да бъдат ангажирани всички налични части, като същевременно се вземат мерки за защита на окупираните страни от внезапни нападения. Основните усилия на флота остават категорично насочени срещу Англия!
Ако се появи повод, ще наредя съсредоточаване на войските за действия срещу Съветска Русия осем седмици преди фактическото започване на операциите. Приготовленията, изискващи повече време — ако вече не са извършени, — трябва да започнат незабавно и да завършат на 15 май 1941 г. (Това се смята за най-ранната дата, когато атмосферните условия ще бъдат подходящи.) Трябва да бъдат взети големи предпазни мерки, за да не се разбере за подготвяното нападение…