Кайтел продължава: „Руските оперативни намерения са неизвестни. По границата няма силни части. Може да извършат само малко отстъпление, тъй като балтийските държави и Украйна са от жизнено значение за снабдяването на руснаците“. По онова време има известна логика в това, но впоследствие се оказва прекалено оптимистично предположение.
Нападащите войски трябва да бъдат разделени в три армейски групировки, които имат определени оперативни задачи. Северната (под командването на Лееб) трябва да нападне от Източна Прусия през балтийските държави към Ленинград. Централната (командвана от Бок) трябва да нанесе удар от района на Варшава по посока Минск и Смоленск и да настъпи по шосето към Москва. Южната (под командването на Рундщет) трябва да нападне южно от Припятските блата, да се спусне към Румъния в посока Днепър и Киев. Главната тежест трябва да бъде изнесена от групата армии „Център“ и затова тази групировка е по-мощна от останалите. Предвижда се Северната да има при-близително същата мощ, докато Южната да е по-слаба.
В направения от него обзор Кайтел отбелязва, че позицията на Унгария е все още съмнителна, и подчертава, че от съображения за секретност със страните, които могат да сътрудничат с Германия, могат да бъдат сключени спо-разумения в последния момент. Румъния обаче трябва да бъде изключена от това правило, защото нейното сътрудничество е от жизненоважно значение. (Малко преди това Хитлер се е срещал отново с Антонеску и е поискал от него разрешение за преминаване на германски войски, които да помогнат на италианците в Гърция, но Антонеску се е колебаел, твърдейки, че такава стъпка може да стане повод за руско нахлуване и Румъния. На третата им среща Хитлер му обещава не само връщането на Бесарабия и на Северна Буковина, но и присъединяването на територия от Южна Русия, „до Днепър“ към Румъния като отплата за румънската помощ при нападението.)
Кайтел добавя, че операцията в Гибралтар вече не е възможна, тъй като основното ядро от германската артилерия е изпратено на Изток. Операция „Морски лъв“ също е отложена, но трябва да се прави всичко възможно, за да се поддържа впечатление сред германските войски, че подготовката за нахлу-ването във Великобритания продължава. За да се затвърди това впечатление, някои райони по брега на Ламанша и в Норвегия трябва да бъдат незабавно затворени, а за двойна заблуда съсредоточаването на войски на Изток трябва да се представя като отвличаща вниманието маневра заради десант в Англия.
Военният план е придружен от широкомащабен икономически план „Ол-денбург“ за експлоатация на завладяната съветска територия. Създаден е ико-номическн щаб, който е напълно отделен от Генералния щаб. Един доклад от 2 май, посветен на проучването на проблема, започва с думите: „Войната може да бъде продължена само ако през третата година от започването и всички въоръжени сили се изхранват от Русия. Няма съмнение, че милиони хора ще умрат от глад в Русия, ако отнемем на страната това, което ни е нужно“. Не е ясно дали това е безпристрастна научна декларация или предупреждение срещу поставянето на крайни цели и искания. В доклада се казва още, че „от основно значение са заграбването и прехвърлянето на слънчогледово семе и слънчогледови пити, а това на пшеница е на втори план“. В по-предишен доклад генерал Томаш, шеф на икономическия отдел при Генералния щаб на въоръжените сили изтъква, че завладяването на цялата европейска част на Русия може да облекчи проблема с изхранването на Германия, ако бъде решен транспортният проблем, но други важни икономически проблеми, като снабдяването с „индийски каучук, волфрам, мед, платина, калай, азбест и манилски коноп, ще останат неразрешени, ако не бъдат осигурени ко-муникации с Далечния изток“. Хитлер не обръща внимание на подобни пре-дупреждения. Но едно друго заключение, че „снабдяването с кавказко гориво е от изключителна важност за експлоатацията на окупираните територии“, му повлиява толкова силно, че го подтиква да разшири настъплението си до степен, която може напълно да наруши планираното равновесие.
Планът „Барбароса“ страда от объркване още в предварителното му изготвяне, което се отразява дълготрайно върху изпълнението му. Това се дължи на психологическия ефект втрху Хитлер от двойния дипломатически отказ, който получава от Гърция и Югославия, подкрепяни от Великобритания.