Преди да нападне Русия. Хитлер иска десният му фланг да бъде свободен от британска намеса. Той се надява да си осигури контрол върху Балканите без сериозни битки, чрез оръжията на дипломацията. Убеден е, че след военните му успехи на Запад тя би трябвало да успее по-лесно от когато и да било. С влизането в Бесарабия Русия е проправила пътя си към Румъния; така Румъния пада в ръцете на Хитлер. Следващата стъпка също се оказва лесна. На 1 март българското правителство се оставя да бъде подкупено и се обвързва с договор, съгласно който на германските войски е позволено да преминат през неговата територия, за да заемат позиции на гръцката граница. Съветското правителство обявява по радиото своето неодобрение на това отклонение от неутралитета, но въздържането му от по-категорични стъпки кара Хитлер да се чувства по-сигурен, че Русия не е готова за война. Гръцкото правителство не е толкова сговорчиво пред дипломатическите ходове на Хитлер, което е естествено, след като Гърция е нападната от негов партньор в Оста. То не отстъпва и пред заплахите. Духът на гръцкия народ е повдигнат от успеха, с който отблъсква нападението на Мусолини. През февруари е постигната договореност за подпомагане на гърците от британски войски и няколко дни след влизането на германците в България те започват да пристигат. Предизвикателството кара Хитлер месец по-късно да започне атака срещу Гърция. Това е едно ненужно отклонение от главния му път, защото войските, които Великобритания изпраща, не са достатъчно големи и предизвикат само лек сърбеж в дясното му рамо, а гърците са напълно ангажирани в борбата с италианците.
Отрицателното отражение върху руския му план е подсилено и от събитията в Югославия. Там началото на дипломатическите действия е обещаващо. Под германски натиск югославското правителство се съгласява да се обвърже с Оста на компромисна основа, която го освобождава от военни ангажименти, но с тайното условие железопътната линия Белград — Ниш, която води към гръцката граница, да бъде на разположение на германските войски. Югославските представители подписват договора на 25 март. Два дни по-късно в Белград е извършен военен преврат от генерал Симович, командващ юго-славските военновъздушни сили и група млади офицери. Те установяват кон-трол над радиото и телефонната палата, свалят правителството и установяват ново правителство, оглавявано от Симович, след което отхвърлят германските искания. Заговорът е осъществен с помощта на британски агенти и когато новинита за успеха му стига до Лондон, Чърчил съобщава в реч в парламента: „Имам голяма новина за вас и за цялата страна. Рано тази сутрин Югославия намери себе си“. По-нататък той обявява, че новото правителство ще получи „всякаква възможна помощ и подкрепа“ от Великобритания. Превратът създава революционна ситуация на Балканите. Хитлер не може да търпи подобно предизвикателство, а задоволството на Чърчил го вбесява. Той решава веднага да нападне Югославия и Гърция. Необходимите стъпки са направени толкова бързо, че той е готов да нанесе удара след десет дни — на 6 април.
Резултатите от това предизвикателство на Балканите са печални. Югославия е превзета за една седмица и столицата й е опустошена от първото въздушно нападение. Гърция е завладяна само за три седмици, а британските войски са натоварени бързо на корабите след продължително отстъпление, по време на което оказват малка съпротива. Във всеки етап от кампанията в Гърция те са разигравани от маневрите на германците. Всичко това се отразява върху оценката както за Чърчил, така и за онези, които го подкрепят и са предричали успешна военна намеса на Балканите. То води не само до загуба на престиж за Великобритания, но и до тежки страдания за народите на Югославия и Гърция. Чувството, че са били излъгани, остава дълго време. Нещо повече, една от ирониите в историята е, че тъкмо инициативата на Чърчил става причина за превръщането на Югославия в страна, враждебна на всичко, което той представлява.
Преките последици от този епизод са от изключително важно значение и са показателни за преценката на Хитлер. Сраженията дори с толкова минимални сили, макар качеството им значително да превишава количеството, не му позволяват да води боеве в Югославия и Гърция едновременно е нахлуване в Русия. Особено го затруднява фактът, че при такава ситуация би имал по-малко танкове от руснаците. Бързото завладяване на Балканите зависи от участието на танковите дивизии и той се нуждае от всички, които може да събере, преди да дръзне да нападне Русия. Така че на 1 април планът „Барбароса“ е отложен от средата на май за втората половина на юни.