Фактът, че Хитлер успява да завладее две страни толкова бързо, че да може да спази насрочената нова дата за нахлуването в Русия, си остава изключително военно постижение. Неговите генерали са на мнение, че ако англчаните успеят да задържат Гърция, „Барбароса“ няма да може да се осъществи. Отлагането обаче е само пет седмици, но то е фактор за провала на шансовете му да победи Русия, за което допринасят и превратът в Югославия, едно непредвидено забавяне през август, причинено от нерешителност, както и ранното настъпване на зимата през тази година.
До 1 май англичаните успяват да се евакуират от крайбрежието на Южна Гърция, с изключение на онези, чийто път за отстъпление е отрязан и те попадат в плен. Точно в този ден Хитлер определя датата за „Барбароса“. В директивата му накратко се посочват ангажираните в него войски, а след това се добавя:
„Прогноза за хода на операциите: Вероятни ожесточени сражения по гра-ниците, които ще продължат до четири седмици. При по-нататъшния развой се очаква по-слаба съпротива. Руснакът ще се бие на определеното му място до последния си дъх“.
На 6 юни Кайтел издава подробно разписание за начинанието. Освен че изброява частите, които ще бъдат ангажирани в нахлуването, то показва, че срещу Великобритания на Запад са оставени 46 пехотни дивизии, въпреки че само една е моторизирана и има само една танкова бригада. Операция „Атила“ ( за завладяване на Френска Северна Африка) и „Изабела“ (за противодей-ствие на възможно британско настъпление в Португалия) „могат все още да бъдат изпълнени с предизвестие от десет дни, но не и едновременно“. 2-ри въздушен флот е изтеглен и прехвърлен на Изток, докато 3-ти флот поема цялата отговорност за въздушната война срещу Великобритания. В тези заповеди се намеква, че на 25 май са започнати преговори с финландския Генерален щаб за осигуряване на финландско сътрудничество в нападение-то. Румънците чието участие е вече осигурено, трябва да бъдат информирани за последните договорености на 15 юни. На 16 юни на унгарците трябва да бъде намекнато да увеличат охраната по границите си. На следващия ден всички училища в Източна Германия трябва да бъдат затворени. Германските търговски кораби трябва да напуснат Русия, без да привличат вниманието, и по-нататъшни-те плавания дотам да бъдат прекратени. От 18 юни „намеренията за нападение вече могат да не се прикриват“. Тогава вече ще бъде твърде късно за руснаците да вземат кавито и да било широкомащабни мерки за подсилване на войските по границите. 13.00 часа на 21 юни е последният възможен срок за отмяна на офанзивата; паролата за това е „Алтона“, а за началото на нападението — „Дортмунд“. Часът определен за преминаване на границата, е 3,30 на 22 юни. Въпреки предпазните мерки, взети от германците, британското разузнава-не получава много по-рано забележително добра информация за намеренията на Хитлер. То дори определя точно датата на нападението — една седмица преди тя да бъде фиксирана. Неговите многократни предупреждения обаче се приемат с недоверие за разлика от доверието в съветско-германския пакт, което озадачава англичаните и ги вбесява. Те усещат, че руснаците наистина не вярват на предупрежденията. Това усещане прозира в изявлението на Чърчил по радиото, когато пристига новината за нападението на Хитлер и за първите поражения на Червената армия, които руснаците обясняват отчасти с това, че са били изненадани. Едно проучване на руската преса и радиопредавания едва ли би подкрепило това впечатление. От април нататък те съдържат значими индикации за превантивни мерки и изразяват безпокойство от придвижването на германските войски. Същевременно се пише много и за стриктното спазване на условията на договора от страна на Германия, като същевременно се осъждат британските и американските опити да предизвикат разногласия между Русия и Германия, особено чрез разпространяването на слухове за германски приготовления за нападение срещу Русия. В едно радиопредаване в този дух от 13 юни в типичния за Сталин стил се отбелязва, че „изпращането на германски войски в източните и североизточните райони на Германия трябва да се възприема като дължащо се на мотиви, които нямат връзка с Русия“ — твърдение, което може би е накарало Хитлер да заключи, че неговата програма за заблуждаване е успяла да създаде нужното внушение. На двойния блъфможе също да се отговори по два начина. В същото радиопредаване се дава отговор на съобщенията в чужбина за мобилизирането на руските запасняци като се обяснява, че това е само учение за предстоящите редовни летни военни маневри. На 20 юни московското радио съобщава подробно за военните учения, които се извършват близо до Припятските блата, което може и да е било с цел да се укрепи доверието вътре в страната. В него се съобщава също, че противовъздушната гражданска отбрана ще бъде изпитана „в реални условия“ в неделя, 22 юни. Въпреки това чуждестранните съобщения за предстоящо германско нахлуване отново са описани като „зле скалъпени измислици от сили, враждебни на Русия“.