Германците са информирани за британските усилия да бъдат предупредени руснаците. На 24 април техният военноморски аташе в Москва докладва: „Британският постник предрича 22 юни като ден за избухването на война“. Това обаче не задължава Хитлер да промени датата. Той може би разчита на факта, че руснаците отхвърлят всички съобщения, идващи от британска страна или пък с решил, че самата дата вече няма особено значение.
Трудно е да се каже доколко Хитлер е вярвал, че руснаците не са подготвени за удара, защото той често е скривал от хората от собственото си обкръжение това, което наистина мисли. Още от пролетта в сведенията, изпращани от неговите наблюдатели в Москва, се говори за пасивност на съветското пра-вителство, продиктувана от опасения, и за желанието да умилостиви Хитлер; за това че няма опасност Русия да нападне Германия, докато Сталин е жив. На 7 юни германският посланик там докладва: „Всички наблюдения показват, че Сталин и Молотов, които единствени отговарят за руската външна политика, правят всичко възможно да избегнат конфликт с Германия“. Това твърдение се потвърждава не само от продължаването на руските доставки съгласно сключеното търговско споразумение, но и от отстъпките на Русия пред Хитлер във връзка с оттеглянето на дипломатическото признаване за Югославия, Белгия и Норвегия.
От друга страна, Хитлер често заявява, че нацистките дипломати в Москва най-зле информираните в света. Той снабдява генералите си и с информации от напълно противоположен характер — че руснаците се готвят за нападение, което е наложително да бъде изпреварено. По този въпрос той може би умишлено ги заблуждава, макар сам да не вярва на тези съобщения, защото трудностите, които има с генералите си, продължават и те все още изтъкват аргументи за въздържане от нападение. А може би едно закъсняло разбиране, че руснаците не са толкова неподготвени, както се е надявал, го е подтикнало като ответна реакция да реши, че намеренията им са подобни на неговите. След като преминават границата, генералите не виждат признаци за подготовка на руско нападение близо до фронта и така разбират, че Хитлер ги е подвел.
Тринайсета глава
Нахлуването в Русия
Успехът на кампанията в Русия зависи по-малко от стратегията и тактиката, отколкото от пространството, логистиката и техниката. Въпреки че някои оперативни решения са от голяма важност, те не са толкова решаващи, колкото недостигът на техника, съчетан с огромното пространство, и ефектът от тях трябва да бъде измерван с оглед на тези основни фактори. Пространственият фактор лесно да бъде разбран, като се погледне картата на Русия, но техническият фактор изисква повече обяснения. Един предварителен негов анализе важен за разбиране на събитията. Подобно на предишните инвазии, предприети от Хитлер, всичко зависи от механизираните части, въпреки че те съставляват само малка част от общите въоръжени сили. Наличните 19 танкови дивизии представляват само една десета от общия брой германски дивизии и тези на страните сателити. В останалата огромна част има само 14 моторизирани дивизии, които са в състояние да следват плътно танковите авангарди.
През 1941 г. германската армия притежава 21 танкови дивизии срещу 10 през 1940 г. Това видимо удвояване на танковата мощ обаче е илюзорно. То е постигнато главно чрез намаляване на танковете в дивизиите. По време на кампанията на Запад основното ядро на всяка дивизия е една танкова бригада, която се състои от два полка, всеки от които има по 150 бойни танка. Преди нахлуването в Русия всяка дивизия е изваден по един танков полк и от всяко такова „ребро“ е създадена нова дивизия. Някои от най-добрите танкови експерти се обявяват против това решение, като изтъкват че реално само се умножава броят на щабовете и на спомагателните войски в т.нар. бронетанкови части, като самите танкови войски ос-тават непроменени и така се намалява ударната мощ на всяка дивизия. Сега от нейните общо 17 000 души само 2600 са танкисти. Но Хитлер настоява на своето. Пред огромните пространства на Русия той иска да чувства, че има по-голям брой дивизии, които да нанесат удар дълбоко в нейната територия, и разчита, че техническата изостаналост на руските въоръжени сили ще компенсира разреждането. Той подчертава и факта, че благодарение иа увеличе-ното производство на последните модели Т-III и T-IV две трети от танковата мощ на всяка дивизия сега ще се състои от средни танкове — с по-големи оръдия и двойно по-дебела броня, докато по време на кампанията на Запад две трети са били леки танкове. По такъв начин ударната мощ на дивизията е увеличена, въпреки че съставът й е намален наполовина. Този аргумент е добър само до известна степен и за момента.