Намаляването на броя на танковете подчертава главния недостатък на гер-манската танкова дивизия, а именно че основната й част е пехотна и и липсва мобилност при пресечен терен. Най-същественият нов елемент, който танкът внася във войната — по-важен дори от подновеното използване на бронята, е способността му да се движи встрани от шосетата, да не зависи от предвари-телно подготвени гладки и твърди повърхности. Докато колесните превозни средства само увеличават скоростта на придвижване и постигат в по-гъвкава форма ефекта от използването на железопътните линии, танкът революцио-низира мобилността. Като си проправя собствен път по време на движението си, той не е длъжен да следва определен, предварително подготвен път и така заменя едноизмерното движение с двуизмерно.
Значението на този потенциал първоначално се разбира от британските привърженици на механизираната война. В края на Първата световна война те предлагат в рамките на бронетанковите сили всички превозни средства, включително тези, които пренасят боеприпаси, да бъдат снабдени с вериги, за да могат да преминават през труден терен. Това тяхно разбиране не е реа-лизирано дори и в германската армия, която прави повече от другите, за да се възползва от него. В преустроената танкова дивизия от 1941 г. има всичко на всичко не повече от 300 гъсенични превозни средства, докато останалите по-чти 3000 са на колела и повечето от тях са годни за използване само по пъти-ща. Голямото изобилие от такива превозни средства не се отразява на кампа-нията на Запад, където една зле разположена отбрана търпи разгром с далечни последици и атакуващият се възползва от мрежа от добре павирани пътища. Но на Изток, където добрите пътища са рядкост, с течение на времето това се оказва решаваща пречка. Там германците са наказани за това, че са изостанали с 20 години от теорията, на която дължат основния си успех.
Това, че успяват да постигнат известен напредък, се дължи на факта, че противниците им са изостанали още повече в това отношение, тъй като, макар руснаците да имат голямо числено превъзходство в танкове, общото ко-личество на моторните им средства е толкова ограничено, че дори бронетан-ковите части не разполагат с достатъчен моторизиран транспорт. Това се оказ-ва изключителен проблем за маневрирането и за възпирането на германските танкови пробиви.
В тази офанзива германските танкови части наброяват общо 3550 танкакоито са само с 800 повече, отколкото при нахлуването на Запад. (През август руснаците обаче твърдят, че са унищожили 8000.) Общата танкова мощ на Червената армия според телеграма на Сталин до Рузвелт, изпратена на 30 юли 1941 г., сочи 24 000, повече от половината от които се намират в Западна Русия. Рано сутринта в неделя на 22 юни германският поток се излива през границата в три големи успоредни пробива между Балтийско море и Карпатите. Отляво групата армии „Север“ под командването на Лееб пресича границата на Източна Прусия и навлиза в окупираната от руснаците Литва. Вляво от центъра източно от Варшава групата армии „Център“ под командването на Бок започва масирано настъпление срещу двата фланга на дъгата, която руският фронт оформя в Северна Полша. Вдясно от центъра остава спокойна зона от 100 км, където германският поток се отклонява от западния край на Припятската блатиста местност. Вдясно групата армии „Юг“ под командването на Рундщет се втурва напред откъм северната страна на Лвовската дъга, образуване от руския фронт в Галиция, близо до Карпатите.
Празнината между десния фланг на Бок и левия на Рундщет е оставена нарочно, за да бъдат постигнати концентрация на въоръжени сили и максимално най-чист път за настъпление. Така в първата фаза е увеличена бързината на германското настъпление. Но тъй като секторът при Припят остава незавзет, руснаците разполагат със защитена зона, където техните резерви могат да се съберат под прикритие и откъдето в по-късен етап могат да развият серия от флангови контраатаки на юг, което е пречка за настъплението на Рундщет към Киев. Това би имало по-малко значение, ако настъплението на Бок на север от Припятските блата беше постигнало целта си да затвори в капан руските армии около Минск.