Тежестта на германската офанзива е съсредоточена вляво от центъра. Там на Бок е поверена водещата роля, която му е отредена първоначално и при нахлуването на Запад, но впоследствие е прехвърлена от неговата армейска групировка към тази на Рундщет. За решаващата му мисия към него е прида-дена по-голяма част от танковите сили — 2 танкови групи, командвани от Гу-дериан и Хот, докато другите армейски групировки имат по една такава. Бок също има две армии — 4-та и 9-а, всяка от които е с по 3 пехотни корпуса. Всяка от танковите групи (по-късно превърнати в танкови армии) се състои от 4–5 танкови и 3 моторизирани дивизии. Макар всички германски лидери да са съгласни, че всичко зависи от използването на тези танкови групи, появяват се различни мнения, кой е най-добрият начин те да бъдат използвани. Тази „теоретична битка“ има дълготрайнипоследици. Някои висши командири искат да унищожат руските армии в решителна битка чрез класическо обкръжение, до която да се стигне колкотоможе по-скоро след преминаването на границата. Следвайки такъв план, те се придържат към ортодоксалната теория за стратегията, формулирана от Клаузевиц, утвърдена от Молтке и развита от Шлифен. Силната им привърза-ност към нея се дължи и на опасенията им от дълбоко навлизане в Русия, преди руските армии да бъдат разгромени. За успеха на плана те настояват танковите групи да взаимодействат с пехотните корпуси в битката, придвижвайки се напред по фланговете като клещи зал тила на вражеските сили, за да затворят обръча.
Танковите експерти начело с Гудериан са на друго мнение. Те искат танковите групи да навлязат колкото може по-бързо и по-дълбоко, следвайки линията оказала се решаваща във Франция. Гудериан твърди, че неговата група и групата на Хот не трябва да губят време да разширяват пробива си, а трябва да напреднат към Москва, но преди това поне да достигнат Днепър. Колкото по-скоро достигнат тази линия, толкова по-голяма е вероятността руската съпротива да бъде разстроена, както това става във Франция, и по-голяма възможността Днепър да стане същатата наковалня както Ламанш през 1940 г. Според Гудериан обкръжаването на руските части в пространството между двете танкови групировки трябва да бъде оставено на пехотните корпуси подпомагани от сравнително малки формации, които танковите групировки могат да отклонят, докато самите те продължат да се движат бързо напред.
„Теоретичната битка“ е решена в полза на ортодоксалността от Хитлер. Въпреки цялата си смелост той няма достатъчно кураж да заложи всичко на картата, на която дължи предишните си успехи. Неговият компромис с кон-серватизма има по-отрицателен ефект, отколкото през 1940 г. Въпреки че на самите танкови експерти е отредено по-важно място, отколкото през 1940 г. на тях им е отказана възможността да се възползват от това по най-добрия за тях начин. Решението на Хитлер е повлияно не само от съмненията му в техния подход, но и от развинтеното му въображение, което е заето от представата за обкръжаване на главното ядро на Червената армия в гигантски пръстен.
Тази представа се превръща в един блуждаещ огън, който го мами все по-дълбоко и по-дълбоко в Русия, особено след като първите два опита не успя-ват. При третия са взети по-голям брой военнопленници, но той го отвежда отвъд Днепър, при четвъртия падат в плен над четвърт милион руснаци, но зимата се намесва и попречва на германците да се възползват от отворилата се празнина във фронта. Всяка от водените битки отнема време за отварянето и затварянето на клещите, като в резултат се губи стратегическата цел в опити да се постигнат тактически задачи.
Въпросът, дали методът на Гудериан би се оказал по-успешен, остава открит. Но дори и навремето той е бил подкрепян от някои от най-способните членове на германския Генерален щаб, които не принадлежат към школата на танковите теоретици, а впоследствие тяхната преценка се оказва още по-правилна. Като признават трудностите за придвижването на запаси и продовол-свие при дълбокото проникване, те смятат, че те могат да бъдат преодолени чрез пълноценно използване на наличния въздушен транспорт и чрез осво-бождаване на танковите части от това, което ги задържа. Според тях щурмо-вите елементи на авангарда трябва да продължат напред и усилията да бъдатсъсредоточени върху тяхната поддръжка, а спомагателните моторизирани колони трябва да ги следват. Идеята за такова придвижване в стил Шърман обаче противоречи твърде много на конвенционалното схващане в Европа за воденето на войната, за да спечели общо одобрение.