Наред с погрешната преценка за руските възможности най-фаталният фактор е пропиляването на месец август от Хитлер и неговите висши генерали в спорове каква да бъде следващата стъпка. В германското командване се забелязва изумителна неспособност да се мисли трезво на най-високо равнище. На по-ниско ниво, особено Гудериан, има ясно виждане, какво би искал да направи — да настъпи към Москва колкото може по-бързо, оставяйки пехотните армии да се справят с разпокъсаните части, през които е преминал. През 1940 г. по този начин той печели битката за Франция. Това би означавало да се поемат големи рискове, но Москва е можело да бъде превзета, преди руските армии от втората линия да бъдат готови да я защитят. Следваният курс довежда до далеч по-големи рискове, които се оказват съдбоносни. Оказва се че Русия дължи оцеляването си повече на своята примитивност, отколкото на техническото си развитие, постигнато след съветската революция. Това се отнася не само за нейния корав народ и нейните корави войници, но и за способността им да издържат на трудности и лишения, които биха парализирали западните народи и западните армии. Още по-голямо предимство се оказват примитивните руски пътища. Повечето от тях не са нищо друго освен коловози, покрити с песъчлива почва. Когато вали, те се превръщат в бездънна кал и това допринася повече за спирането на германското настъпление, отколкото всички героични жертви на Червената армия. Ако съветският режим беше дал на Русия шосейна мрежа, сравнима с шосейнатамрежа на западните държави, тя щеше да бъде превзета почти толкова бързо, колкото Франция. Обаче това заключение има и обратна страна. Хитлер за-губва шанса си за победа, тъй като мобилността на армията му се основава на колелата, а не на веригите. Колесният транспорт затъва в калта, а танковете са в състояние да продължат. Ако танковите части бяха обслужвани от гъсеничен транспорт, те биха могли да стигнат до жизненоважните центрове на Русия до есента въпреки калта.
Четиринайсета глава
Навлизането на Ромел в Африка
През 1941 г. ходът на войната в Африка преминава през поредица от изненад-ващи обрати които последователно объркват плановете на всяка от страните, но нямат решаващ характер. Това е война с бързи придвижвания, но те са колебливи, с чести смени на настъпленията с отстъпления. Годината започва с изтласкването на италианците от Киренайка от англичаните, но след това на бойното поле пристигат германски части, водени от генерал Ервин Ромел. Само след два месеца англичаните са изгонени от Киренайка, като се изключи една незчителна територия, която те успяват да задържат при малкото пристанище Тобрук. На свой ред Ромел е отблъснат при две последователни атаки срещу Тобрук, обаче след това англичаните търпят неуспех в два последователни опита да помогнат на обсадения гарнизон. След петмесечно затишие за набиране на сили те правят по-голямо усилие през ноември, от което се стига до война на настъпления и отстъпления, продължила един месец, като везните се накланят ту на едната, ту на другата страна, преди изтощените останки на противниковата армия да бъдат принудени да се оттеглят отново към западната граница на Киренайка. Но дори и тогава Ромел нанася бърз контраудар в последната седмица на годината, която се оказва предвестник на нов драматичен обрат в настъплението на англичаните.
Първоначалната атака на Ромел в края на март 1941 г. и разширяването и са твърде изненадващи, тъй като британската страна изключва възможността за скорошно настъпление на противника. В една оценка на ситуацията, която изпраща до Съвета на началник-щабовете в Лондон на 2 март след предупредително съобщение, че в Триполи са започнали да пристигат гер-мански части, Уейвъл изтъква, че те ще трябва да съберат най-малко две дивизии преди да направят опит за сериозна атака. Той стига до заключението, че поради съществуващите трудности не е вероятно подобно настъпление да започне преди края на лятото. За разлика от тази преценка в изпращаните от Чърчил телеграми се изразяват опасения, че германците няма да изчакат нужното за случая струпване на сили, и се акцентира върху необходимостта от нападателни контрадействия, въпреки че той е прекалено опти-мистично настроен за реалните възможности на британските сили. На 26 март Чърчил изпраща следната телеграма на Уейвъл: „Естествено, сме обезпокоени от бързото германско настъпление към Агейла. Те са свикнали да продължават да настъпват, ако не им се оказва съпротива. Предполагам, че вие само чакате костенурката да си покаже достатъчно главата, за да я отрежете. Струва ми се изключително важно да им покажем нашето качество още от самото начало“.