Тя е предприета на 30 април, а дотогава някои предни подразделения на 15-а танкова дивизия, но не и нейният танков полк, пристигат от Европа за да подсилят 5-а лека дивизия. Този път ударът е насочен към югозападния ъгъл на защитата и е нанесен под прикритието на нощта. До разсъмване на 1 май германската пехота прави пробив, широк около километър, а водещите атаката танкове настъпват към Тобрук. Обаче след като изминават около 2 км, те неочаквано се натъкват на минно поле и 17 от общо 40 танка са повредени, въпреки че всички, с изключение на пет, които са вдигнати във въздуха, успя-ват да се върнат обратно, след като веригите им са поправени под обстрел. Втората вълна от танкове и пехота се насочва на югоизток покрай задната част на периметъра на отбраната. След закъсняло настъпление от близо 5 км накрая те са спрени от огъня на артилерията, разположена зад минното поле, от контраатака на 20 британски танка и продължаващата съпротива на няколко австралийски поста, които не успяват да превземат. Що се отнася до под-крепящите ги италиански подразделения, те проявяват забележителна мудност в настъпление и голяма бързина в отстъпление. На следващия ден само 35 германски танка от общо 70 все още са годни за действие и атаката е прекратена. През нощта на 3 май Морсхед предприема контранастъпление със своята резервна пехотна бригада, но и той на свой ред не успява и двете страни са еднакво разочаровани. Югозападният ъгъл на фронта остава в ръцете на Ромел, но е очевидно, че силите му са недостатъчни, за да превземе Тобрук, и преди да се завърне у дома Паулус, налага вето върху всякакви опити за подновяване на атаката. Така се стига до обсада, която продължава докъм края на годината след два опита на Уейвъл да изтласка обратно Ромел и да облекчи положението на гарнизона. Първият от тях е предприет в средата на май и е твърде колеблив, за което говори и кодовото му наименование — операция „Бревити“ („Краткотрайност“). По-големи надежди се възлагат на следващата операция — „Бетълекс“ („Бойна секира“), предприета в средата на юни. Постигнатият от нея резултат е слаба компенсация за поетите големи рискове по инициатива на Чърчил, за да се осигури нейният успех — за Египет са изпратени големи танкови подкрепления в момент, когато силите, защитаващи Англия, са все още зле снаряжени и когато Хитлер още не се е обърнал за нападение срещу Русия. Другият риск е изпращането на тези подкрепления през Средиземно море, крето е открито предизвикателство за противниковата авиация.
Дръзката решимост на Чърчил да поема подобни двойни рискове в стремежа си да постигне успех в Африка и да запази британските позиции в Египет е в рязък контраст с позицията на Хитлер и Халдер, които са единодушнив опитите си да ограничават германската ангажираност в средиземноморския театър на военните действия. През октомври, когато е изпратен да се запознае с положението в Киренайка, генерал Фон Тома докладва, че за успеха на нахлуването в Египет ще бъде достатъчна сила от 4 танкови дивизии. Мусо-лини прояваява обаче също толкова голямо нежелание да се съгласи с изпра-щането на такава помощ от германците, колкото Хитлер. Малката част на Ромел състояща се от 2 дивизии, е изпратена там след поражението на ита-лианците като опит да се запази Триполи. Дори когато той показва как може да се справи с толкова малки танкови сили, Хитлер и Халдер все още не са склонни да изпратят дори сравнително малки подкрепления, които по всяка вероятност биха могли да решат въпроса. С този отказ те провалят възмож-ността за завладяване на Египет и за изгонване на британците от Средизем-номорието в момент, когато те са слаби. Впоследствие те са принудени да поемат много по-големи ангажименти и да дадат много повече жертви. През април във Великобритания въпреки скромните й възможности вече е събран конвой с големи танкови подкрепления за изпращане в Египет. Той се кани да отплава когато на 20 април пристига телеграма от Уейвъл, в която се изтъкват сериозността на положението и спешната нужда от повече танкове. Чърчил веднага предлага27 и убеждава началник-щабовете да се съгласят на изток през Гибралтар да се насочат 5 бързи кораба, натоварени с танкове, и да преминат по късия път към Средиземно море, с което ще се спестят шест седмици за пристигането им. Той настоява също размерът на изпращаната сила да бъде увеличен и да бъдат включени 100 от най-новите тежки танкове, въпреки че началникът на Имперския генерален щаб генерал Дитл се противопоставя на такова намаляване на не особено големите налични вътрешни сили, които трябва да посрещнат възможно германско нахлуване през пролетта. Операция „Тайгър“ („Тигър“) е първият опит за преминаване на конвой през Средиземно море, откакто през януари там действа Луфтвафе. Подпомогнат от мъгливото време, конвоят преминава успешно, без да понесе загуби от въздуха въпреки че един от корабите с 57 танка на борда е потопен от мина при преминаване през Сицилианския пролив. Останалите 4 кораба достигат невредими Александрия на 12 май с 238 танка („Матилда“ — 135, тежки — 82 и леки — 21), което е четири пъти повече от танковете, които Уейвъл успява да събере за защитата на Египет.
27
В лична паметна бележка до началник-щабовете от този ден Чърчил категорично заявява: „Съдбата на войната в Близкия изток, загубата на Суецкия капал, обезсилването и обърква-нето на огромните сили, които изградихме в Египет, умирането на надеждите за сътрудничество с Америка през Червено море — всичко това може да получи нов обрат благодарение на неколкостотин бронебойни машини. Те трябва да бъдат пренесени там на всяка цена ако съществува такава възможност“ (Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т.3 с.242