Без да чака това голямо подкрепление, Уейвъл решава да се възползва от неуспеха на Ромел при Тобрук, съобразявайки се и със сведенията, че той изпитва силен недостиг на гориво, като се опита да нанесе удар със със събраните сили близо до границата, командвани от генерал Гот. Това е операция „Бревити“. Първоначалната цел на Уейвъл е да си възвърне позициите по границата близо до крайбрежието, за които има сведения, че не са силно защитени, и да се разправи с гарнизоните им, преди противникът да е изпратил там подкрепления. Той се надява да направи нещо повече и в телеграма до Чърчил от 13 май заявява: „При успех ще обмисля възможността за незабавни координирани действия на силите на Гот с гарнизона в Тобрук за изгонване на врага западно от Тобрук“
Докарани са две танкови групи, за да подсилят ударната мощ на силите на Гот — 2-ри кралски танков полк, въоръжен с 29 стари тежки танка, които са модернизирани, и 4-ти кралски танков полк с 26 танка „Матилда“, които са с дебела броня, движат се сравнително бавно и официално се водят като „пе-хотни танкове. С подкрепата на отряд моторизирана пехота и артилерия“ 2-ри танков полк трябва да заобиколи фланга в пустинята на укрепените позиции при Сиди Азиз и да блокира пътя на противника за получаване на подкрепле-ния и за отстъпление. Начело на директната атака на 22-ра моторизирана бри-гада трябва да застане 4-ти танков полк.
След преход от 50 км, изминат през нощта, рано сутринта на 15 май заеманият от италианците укрепен пункт при прохода Халфая е атакуван изненадващо. Пленени са неколкостотин души, обаче 7 танка „Матилда“ са поразени от артилерията на защитниците, докато напредват. Други два укрепени пункта — Бир Уаид и Мусаид, също са превзети бързо, но още преди да стигнат форт Капуцо, атакуващите вече не могат да разчитат на изненада. След намесата на германска бойна част с контраатаки по фланга действията на настъпващите британски части стават некоординирани. Междувременно обходната маневра при Сиди Азиз е осуетена от заплахата за контраатака. Командвашият противниковите части по границата обаче е толкова впечатлен от явната мощ на атаката, че е принуден да започне отстъпление.
До падането на нощта и двете страни отстъпват. Но докато германско-ита-лианското изтегляне бързо е спряно от Ромел, който изпраща от Тобрук един танков батальон на полесражението, Гот решава да се изтегли до Халфая и войските вече са се отправили натам, преди да го настигне бърза заповед от далечното по-висше командване да спре. На разсъмване германците установя-ват с голямо облекчение, че бойното поле е празно — идващият им на помощ танков батальон все още е далеч, а те не могат да се придвижват, тъй като горивото им е свършило, а нови количества пристигат по-късно през през деня.
Англичаните не спират отстъплението си при Халфая, а оставят там само малък гарнизон. Германците бързо се възползват от недостатъчно защитените му позиции и на 27 май завладяват отново прохода с внезапен концентриран удар от няколко страни. За тях повторното му превземане е ценна придобивка, защото сериозно се възпрепятства следващата, по-масирана британска настъптелна операция под кодовото наименование „Бетълекс“. Освен това през цялото време Ромел залага капани за британските танкове при Халфая и при други предни постове, като поставя окопани батареи с 88-милиметрови зенитни оръдия, които използва срещу танкове.