Тази извънредна мярка се оказва от голямо значение за изхода на предсто-ящата битка. По това време близо две трети от германските противотанкови оръдия все още са старите 37-милиметрови, разработени пет години преди войната, и са много по-несъвършени от британските танкови и противотанкови 40-милиметрови оръдия. Те оказват слабо противодействие срещу британските тежки танкове и са безпомощни срещу танковете „Матилда“. Дори новото 50-мм противотанково оръдие, от което Ромел разполага с 50 бройки, може да пробие дебелата броня на „Матилда“ само от много близко разстояние. Но колесните 88-милиметрови оръдия пробиват предната броня на „Матилда“ (дебела 77 мм) от 2000 м. Ромел има само 12 такива оръдия, обаче разполага една батарея (от 4 оръдия) при Халфая, а друга — при хребета Хафид, две позиции, които англичаните са си поставили за цел да завладеят още в началото на атаката. Това улеснява Ромел, защото, когато нападението започва, в много отношения той е в неизгодна позиция, особено по брой на танковете — основ-ното оръжие в тези битки в пустинята. От Германия не пристигат повече подкрепления и когато сражението започва, той разполага само със 100 въоръжени с оръдия танка, повече от половината от които са при частите, обкръжили Тобрук на 130 км по-назад. От друга страна, пристигането на конвоя „Тайгър“ позволява на англичаните да хвърлят в боя 200 въоръжени с оръдия танка, което в началната фаза им дава превъзходство в съотношение 4:1. Много зависи от това, дали те биха могли да се възползват от преимуществото си, за да разгромят противниковите сили в района на границата, преди Ромел да успее да докара останалите си танкове (5-и танков полк) от далечния Тобрук. За тяхно нещастие шансовете им са намалени от планираната „по пехотен маниер“ офанзива. Тази тенденция се дължи на събраните различни видове танкове и като последица води до пропиляване на цифровото превъзходство. С пристигането на конвоя „Тайгър“ Уейвъл има възможност да реорганизира 2 танкови бригади за новата офанзива, но след неуспешната атака „Бревити“ в средата на май са останали толкова малко танкове, че общият им брой е достатъчен да бъдат окомплектувани само 2 от 3-те полка във всякабригада28. Така че конвоят минава през нос Добра Надежда и стига Суецкия канал едва в средата на юли. Освен това броят на пристигналите нови тежки танкове стига само за окомплектуването на един полк, а от предишните тежки танкове има достатъчно само за втори полк. Двата полка на другата бригада са окомплектувани с танкове „Матилда“, т.е. „пехотни танкове“, което силно повлиява върху решението на командването да използва тази бригада в нача-лото на атаката, за да помогне на пехотата във фронталното нападение на укрепените вражески позиции, вместо да концентрира цялата налична танкова мощ, за да смаже противниковите танкови сили на предни позиции. После-диците от това решение фатално разстройват атаката.
Целите на операция „Бойна секира“ са амбициозни. Както са поставени от Чърчил, тя трябва да удържи „решителна победа“ в Северна Африка и „да уни-щожи силите на Ромел“. Уейвъл изразява предпазливо съмнения относно възможността за такъв пълен успех, но казва, че се надява атаката да „успее да изтласка противника назад западно от Тобрук“. Това е целта, посочена в опера-тивните инструкции, които той дава на генерал Бересфърд-Пиърс, кйто ко-мандва частите в Западната пустиня и който трябва да ръководи офанзивата.
Планът на атаката се състои от три етапа и започва с нападение срещу укрепения район Халфая-Солум-Капуцо от 4-та индийска дивизия, подпо-магана от 4-та танкова бригада (която разполага с танкове „Матилда“), докато останалата част от 7-а танкова дивизия покрива пустинния фланг. През втория етап 7-а танкова дивизия трябва да настъпи към Тобрук с двете си танкови бригади. През третия етап тази дивизия заедно с гарнизона на Тобрук трябва да настъпи на запад. Това е план, който съдържа семената на собствения си провал. Като се отделя половината от танковете да помагат на пехотата в първия етап, намаляват с повече от половина шансовете да бъде разгромен танковият полк на противника на предните позиции, преди той да получи помощ от другия танков полк от Тобрук, и така много намаляват възможно-стите за осъществяване на втория и третия етап.
28
Чърчил настоява да бъдат изпратени още 100 танка, необходими за окомплектуването трети полк във всяка бригада, които да бъдат транспортирани по средиземноморския път, но Адмиралтейството не е склонно да рискува отново. В мемоарите си той с горчивина отбелязва: „Не бих се въздържал да потърся и да получа от военния кабинет решение по този въпрос, ако самият генерал Уейвъл не ме беше лишил от подкрепата си, преминавайки всъщност на противоположната страна. Това ми върза ръцете“.