Уроците от „Бойна секира“ или не са били взети под внимание, или не са били разбрани, което се отразява на перспективите за следващия британски опит да бъде разгромен Ромел и да бъде освободена Северна Африка. Най-важният момент, който пропуска британското Върховно командване в заключенията си, е онази част, която се отнася до ролята на 88-милиметровите оръдия в защита. То не обръща внимание на докладите, че тези тежки зенитни оръдия са били използвани като противотанкови. Когато през есента със закъснение установява този факт след още тежки танкови загуби, причинени от техния огън, то продължава упорито да смята, че такова голямо оръдие можеда бъде използвано само ако е окопано. Така то не успява да предвиди и да приложи тактики за противодействие на следващия етап в отбранителната тактика на Ромел — използването на мобилни 88-милиметрови оръдия. Друг важен момент, пропуснат от британските бойни части и от техните по-висши командири, е все по-честото смело използване на нормални противотанкови оръдия от противника в комбинация с танкове не само в защита, но и в атака. В следващите битки тази комбинация става решаващ фактор, който оказва дори по-голямо влияние от 88-милиметровите оръдия. Анализът показва, че главната причина за несъразмерно тежките британски загуби в танкове се дължи на това че германските 50-милиметрови противотанкови оръдия, които са сравнително малки и по-маневрени, са изнесени в окопи пред германските танкове. Не осъзнавайки това, екипажите на британските танкове не могат да разберат дали бронята им е била пробита от танково или от противотанково оръдие, и, естествено са склонни да винят за това по-ясно видимия противник. Впослед-ствие това грешно заключение води до грешното убеждение, че собствените им танкове и противотанкови оръдия са по-малко ефикасни от противниковите, което от своя страна е причина за растящата неувереност.
Освен пропуските при оценката на хода на лятната кампания има още един важен момент който не е разбран и който се отразява сериозно на британския план за следващата офанзива. В телеграма, изпратена почти три месеца след операция „Бойна секира“, Уейвъл стига до заключението, че основната „причина за нашия неуспех без съмнение беше трудността при съчетаването на действията на тежките и на пехотните танкове…“ В действителност тази комбинация изобщо не е била изпитана и нейните възможности не са били проверени. Двата полка с танкове „Матилда“ са били отделени от танковата дивизия и предадени на разположение на командира на пехотната дивизия още в началото на операцията, а той се вкопчва в тях през цялата битка, вместо да ги освободи след първата фаза, както е било предвидено в плана. При едно по-интелигентно комбиниране пехотните танкове биха могли да играят ценна роля в танковата битка, действайки като силна опора за маневриране на тежките танкове. Между танковете „Матилда“ и тежките танкове А10 има само малка разлика в скоростта и те взаимодействат добре с най-бързите тежки танкове в първата либийска кампания и в самата операция „Бойна секира“. Както тогава, така и по-късно германците успяват да комбинират по-успешно видове танкове, чиито различия в скоростта са същите както при британските тежки танкове и танковете „Матилда“.
За съжаление непровереното предположение, че подобна комбинация е прекалено трудна, води до пълното отделяне на танковите бригади, въоръжени с тежки, от танковите бригади, въоръжени с пехотни танкове, в следващата британска офанзива, която се превръща в битка, водена от англичаните с две отделни несвързани помежду си танкови групи.
Петнайсета глава
Операция „Крусейдър“
Осуетяването на усилието от средата на лятото на 1941 г. да бъде удържана решителна победа в Африка и да бъде изгонен врагът от континента кара Чърчил да стане още по-настоятелен за постигането на тази цел. Той е решен да поднови опитите колкото може по-скоро и с по-големи сили. За тази цел изпраща нови попълнения в Египет и не обръща внимание на напомнянията на своите военни съветници за отдавна взетото решение, че защитата на Далечния изток и особено на Сингапур отстъпва по важност само на отбраната на самата Великобритания и е по-важна от отбраната на Близкия изток. Началникът на Имперския генерален щаб сър Джон Дил се опитва да припомни и рисковете, но е твърде кротък човек и твърде почтителен по природа, за да спори и да отстоява позицията си пред такава силна личност, като Чърчил.