Но опасността в Далечния изток става все по-очевидна, а британските сили там са отчайващо слаби. Въпреки че до този момент Япония е извън войната, стъпките, предприети от Рузвелт и Чърчил през юли за прекъсване на иконо-мическите й ресурси, я принуждават да отвърне по единствения възможен за нея начин — със силата на оръжието. Колебливостта й дава на Америка и на Великобритания над четири месеца гратисен период, за да разгърнат отбраната си в Тихоокеанския район, но те не се възползват от него. При Великобритания тази небрежност се дължи до голяма степен на факта, че интересите и усилията на Чърчил са съсредоточени в Северна Африка. Така Ромел косвено става причина за падането на Сингапур както с впечатлението, което прави на министър-председателя, който обръща голямо внимание на личностите, така и с потенциалната заплаха, която германецът представлява за долината на Нил и Суецкия канал.
За подновяването на офанзивата в Африка, която получава кодовото наи-менование „Крусейдър“ („Кръстоносец“), британските сили са значително увеличени и добре снаряжени. Четирите танкови подразделения са увеличени на 14, което позволява като ударна сила да бъдат окомплектувани 4 изцяло попълнени танкови бригади (всяка с по 3 подразделения), а гарнизонът в Тобрук) получава една бригада (от 2 танкови подразделения и един допълнителен танков отряд изпратен но море), която да използва, за да се съедини с атаку-ващите британски сили. Основното ядро на бригадите е съставено от новите тежки танкове „Крусейдър“ или от новите американски танкове „Стюарт“ — най-бързите на бойното поле, но има и 4 подразделения пехотни танкове от типа „Матилда“ или „Валънтайн“. Допълнително са докарани още 3 моторизирани пехотни дивизии, като общо стават 4, плюс една дивизия в Тобрук, където британската 70-а заменя австралийската 9-а, понесла най-много от несгодите на обсадата.
За разлика от британците Ромел получава малко подкрепления от Германия и е оставен без допълнителни танкови части, които да подсилят неговия фронт. 5-а лека дивизия е преименувана 21-ва танкова, обаче не са й дадени допълнителни танкове и всичко, което той успява да направи, за да увеличи силите си, е да подобри немоторизираната пехотна дивизия (първоначално тя се нарича дивизия „Африка“, а по-късно 90-а лека) с помощта на допълнителна артилерия и пехотни батальони. Италианските сили, състоящи се от 3 дивизии (една танкова), са подсилени с още 3 малки пехотни дивизии, но приносът им до голяма степен е намален от остарялото снаряжение и липсата на моторен транспорт, затова те могат да бъдат използвани само в статично положение и са стратегически неудобни за свободно маневриране за Ромел.
Британцитете имат голямо превъзходство и във въздуха. Техните сили възли-зат общо на 700 самолета, които могат веднага да бъдат използвани за под-крепа на офанзивата, срещу 120 германски самолета и 200 италиански. При танковете британското превъзходство е още по-голямо. Когато офанзивата започва, англичаните имат над 710 въоръжени с оръдия танка (от тях около 200 са пехотни), докато противникът-само 174 германски танка, въоръжени с оръдия и 146 италиански, които са остарели като модели и ползата от тях е малка. Така британците превъзхождат повече от два пъти противника като цяло и повече от четири пъти — германците, чиито 2 танкови дивизии с по 2 танкови подразделения във всяка британският главнокомандващ смята за „гръбнака на противниковата армия“. Освен това Ромел няма танкове в резерв, с изключение на няколко, които се ремонтират, докато британците разполагат с около 500 в резерв или на път да пристигнат. Така те са много по-подготвени да водят продължителна битка. В крайна сметка тъкмо този резерв решава хода на сражението29.
Главният коз на Ромел, който той е в състояние да извади срещу превъзход-ството на противника по броя на танковете, е, че до есента две трети от про-тивотанковите му оръдия са от новите дългоцевни 50-милиметрови, чиято ефикасност е със 70 % по-висока при пробиване на танковата броня, отколкото на старите 37-милиметрови оръдия, и е с 25 % по-висока в сравнение с британското 40-милиметрово оръдие. Така неговата отбрана вече не е зависима от малкото на брой 88-милиметрови зенитни оръдия както през лятото.
29
Числата за сравнимите танкови сили и ресурси са посочени в Английската официална история. Данните за английската оперативна мощ — общо 713 танка, са установени чрез извадки от няколко източника, които посочват различни числа. При едно друго пресмятане на тези данни общият брой на танковете е 756.