Освен че изпраща големи подкрепления в Египет и най-новото британско снаряжение, Чърчил назначава нови командири на бойните части. Четири дни след провала на операция „Бойна секира“ Уейвъл е отстранен от командването и скоро след това е заменен от сър Клод Окинлек, главнокомандващ войските в Индия. Скоро след това са заменени и командващият ударните части, както и командващият бронетанковата дивизия. Чърчил е все по-недоволен от предпазливостта на Уейвъл и разочарованието му от неуспеха на операция „Бойна секира“ окончателно затвърждава решението му да назначи нов глав-нокомандващ. Той с раздразнение установява, че Окинлек твърдо се противо-поставя на натиска му за по-скорошно подновяване на настъплението и на-стоява да се изчака, докато стане напълно готов и достатъчно силен, за да може да постигне решителен успех. Така следващото настъпление — операция „Кръстоносец“ не може да започне преди средата на ноември, пет месеца след „Бойна секира“.
Междувременно значително увеличената сила е преименувана 8-а армия и командването й е поверено на генерал-лейтенант сър Алън Кънингъм, който ръководи операцията по изтласкването на италианците от Сомалия и пос-ледвалото настъпление от юг в Етиопия, благодарение на което се стига до изгонването на италианците. Новата армия е разделена на 13-и корпус, ко-мандван от генерал-лейтенант А. Р. Годуин-Остин, и 30-и танков корпус, ко-командването на генерал-лейтенант С.М. Нори. С изключение на Нори, който е танкист, никой от новите командири няма опит с танковете и не е запознат с борбата срещу бронетанковите части. Той е назначен на мястото на предишния командващ бронетанковия корпус, експерт по танковете, който загива в самолетна катастрофа малко преди началото на настъплението.
13-и корпус включва новозеландската и 4-та индийска дивизия плюс една бригада пехотни танкове. 30-и корпус включва 7-а бронетанкова дивизия с 2 танкови бригади (7-а и 22-ра), 4-та танкова и 22-ра мотострелкова бригада, както и 1-ва южноафриканска дивизия. 2-ра южноафриканска дивизия е оста-вена в резерв.
Основните цели на плана за настъпление са 13-и корпус да прикове силите на врага, заели позиции по границата, а 30-и корпус да извърши обходна маневра на тези укрепени позиции, за да „открие и да унищожи“ танковите сили на Ромел и след това да се свърже с гарнизона в Тобрук, намиращ се на 110 км след границата, който трябва да пробие обкръжението. Така двата корпуса и прилежащите им бронетанкови части трябва да действат в значително отда-лечени един от друг райони, вместо да взаимодействат за постигане на ком-биниран ефект. На най-мощната част от британските танкови сили, бригадата от танкове „Матилда“ и „Валънтайн“, не са възложени задачи в танковата битка а само участие в зони с малък периметър, за да взаимодействат с пехотата. Когато настъплението започва, тези отдалечени части се разпръскват съвсем и последиците от това са отслабване на позициите навсякъде. Освен това британците не се възползват от първоначалното си преимущество, което печелят от стратегическата обходна маневра, която изненадва противника и временно го обърква. Британската атака става некоординирана и това до голяма степен е причина за нейното разстройване. Ромел язвително заявява: „Какво значение има, че разполагате с два танка срещу един мой, когато ги разпръснете и ми позволите да ги унищожа поотделно? Вие изправихте срещу мен една след друга три бригади“.
Коренът на злото трябва да се търси в остарялата максима, която отдавна се втълпява на всяко официално военно ръководство, а и в щабния колеж, че „основната цел е разгромът на главните танкови сили на противника на бойното поле“ и че тя е единствената разумна стъпка за всеки военен командир. Между двете войни командири с манталитет на пехотинци прилагат тази максима изключително ревностно, когато трябва да решават как да използват предоставените им танкове. Всички те са склонни да кажат: „Първо да уни-щожим противниковите танкове, а след това ще продължим битката“. Запаз-ването на този стар начин на мислене съвсем ясно личи от дадените инструк-ции на 8-а армия и на нейния танков корпус: „Вашата непосредствена цел е да унищожите противниковите танкови сили“.
Обаче само една танкова сила не е подходяща за непосредствена цел, защото тя е гъвкава бойна единица, която не може лесно да бъде прикована на едно място. Това може да стане при пехотните формации. По-вероятно е целта за унищожаването й да се постигне косвено, като бъде принудена да защити или отстъпи някои важни позиции. Опитът да бъдат „унищожени“ твърде маневрените танкови сили на Ромел е прекалено директен подход. Британските танкови части не само са разпилени в много широк периметър, но и твърде лесно попадат в капаните, в които са заели позиции противотанковите оръдия.